Posts in септември

Тайната на Ефективността – Част 1

30 септември 2011   •   Новини   •   няма коментари   
Тайната на Ефективността – Част 1

КАКВО Е КОНТРОЛ?

Незвисимо дали човек борави с машина с размера на кола или голяма колкото пишеща машина или химикалка, той е изправен пред проблемите за конторла. Един предмет е безполезен, ако не може да бъде конторлиран. Също както танцьорът трябва да може да контролира тялото си, така и служителят в офиса или фабриката трябва да може да контролира своето тяло, машините, с които работи и обкръжението около него.

Основната разлика между „служителя” в офис или фабрика и „изпълнителния директор” е, че изпълнителния директор контролира мислите, телата и установяване на комуникациите, суровините и продуктите, докато служителят конторлира най-вече непосредствените си инструменти. Много по-лесно е обаче, за онези, които са нетърпеливи да смесват труда с мероприятия, които не е необходимо да влияят благотоворно върху работата, както и за директорите, които пък са жадни за контрол и са изцяло погълнати от него, да забравят, че служителят, който не контролира работните си материали и самият той е просто една „контролирана единица”, е на практика безполезен за самата фабрика. И ръководството, и работната ръка трябва да съумяват да контролират непосредственото си обкръжение.

Най-очевидната разлика между управителя и работника е, че управителят контролира по-голямо обкръжение от работника. В това отношение, следователно, управителят трябва да е по-способен от работника, в противен случай фабриката или фирмата е обречена на трудности, ако не и на провал.

Какво означава добър работник? Това е този, който може положително да контролира оборудването или инструментите на занаята, или който може да контролира комуникационните линии, с които е тясно свързан.

Какво означава лош работник? Лош работник е онзи, който е неспособен да контролира оборудването, което трябва да контролира или комуникационните линии, с които трябва да борави.

Хората, които искат да контролират останалите, но не желаят останалите да контролират нищо, ни причиняват трудности като ни въвеждат в заблуда. Заблудата е, че има такова нещо като „лош контрол”. Контролът или се упражнява добре или не се упражнява изобщо. Ако човек контролира нещо, значи го контролира. Ако контролира некадърно, значи не го контролира. Добре експлоатираната машина е под контрол. Зле експлоатираната машина не е под контрол.

Следователно, виждаме, че лошият контрол е всъщност „неконтрол”.

Тези, които ви казват, че контролът е нещо лошо, се опитват да ви кажат, че автомобилните катастрофи и промишлените злополуки са хубаво нещо.

Опитът за контрол за злонамерени или прикрити цели е вредно. Но той носи със себе си елемента на непознатото. Лицето, опитващо се да упражни контрол, в действителност не го упражнява. Той просто се стреми да контролира, а усилията му са главно неопределени и несигурни, които, разбира се, са характеристики, недопустими за самия контрол. Когато незнанието се намеси в контрола, контролът може да се превърне в нещо антипатично. Но не се превръща във факт.

Ако някога сте карали колата си скришом, ще разберете идеята. Ако държите волана по такъв начин, че колата да не „знае” накъде да продължава, скоро ще се забъркате в неприятности. Трябва да държите волана на колата по такъв начин, че после тя да завива на правилните завои и да продължава направо по правия път. Няма нищо скрито в намерението ви да управлявате колата и няма нищо неизвестно в отговора й. Когато колата спре да реагира на държането ви на волана, контролът е престанал да съществува.

С други думи, човек или контролира нещо или не. Ако не, значи сме въвели грешно понятие. Развили сме идеята, че има такова нещо като „лош контрол”.

Хората, които са били „зле контролирани” (т.е. които просто са били раздвижени и не са били контролирани изобщо) започват да вярват, че в контрола има нещо лошо. Но те пък не биха знаели изобщо какво е контролът, тъй като в действителност не са били контролирани.

За да разбере това по-добре, човекът трябва да знае един от основните принципи:

АНАТОМИЯТА НА КОНТРОЛА

Отчасти този принцип се състои както следва. Контролът може да бъде подразделен на три отделни части. Тези части са:

НАЧАЛО-ПРОМЯНА-И-КРАЙ.

Начало-промяна-и-край също включва:

ЦИКЪЛ-НА-ДЕЙСТВИЕ.

Цикъл-на-действие се съдържа в завъртането на обикновено колело. Колелото се завърта, всяко едно местенце променя позицията си и колелото спира. Няма значение колко дълго се движи, ти продължава да следва този цикъл-на-действие.

Човек, изминаващ късо разстояние, тръгва, променя позицията на тялото си и спира. Ако е направил това, той е изпълнил цикъл-на-действие.

В по-дългосрочен обхват, дадена фирма стартира, продължава и в един момент, рано или късно, спира да съществува.

При промяната имаме „промяна на позицията в пространството или промяна на съществуването във времето”. При началото имаме просто „начало”. И при края имаме просто „край”. Нещата могат да стартират бавно или бързо. Нещата могат да се променят много бързо в хода си. Следователно, темпото на началото, темпото на промяна и темпото на приключване нямат нищо общо с факта, че цикъл-на-действие се състои от начало-промяна-и-край.

Древните народи са разглеждали този цикъл-на-действие много по-детайлно. Ведическите химни мъдро разказват за цикъл-на-действие: В началото е хаосът, после от хаоса нещо се появява (може да се каже, че се ражда), расте, запазва се, влошава се и умира и настъпва хаос. Въпреки, че това по същество, е неточно твърдение, то е най-ранният пример за цикъл-на-действие.

Модерният пример за цикъл-на-действие е много по-просто формулиран и е много по-точен. Цикъл-на-действие е начало-промяна-и-край. Това съответства на един друг цикъл-на-действие, който е този на самия живот. Цикъл-на-действие на живота е:

СЪЗДАВАНЕ-ОЦЕЛЯВАНЕ-и-УНИЩОЖАВАНЕ.

Може да се каже, че оцеляването е някаква промяна – било то в размера или възрастта, или в местоположението в пространството. Същността на оцеляването е промяната. Създаването, разбира се, е началото. Унищожаването, разбира се, е краят.

Следователно имаме два доста полезни цикъла-на-действие. Първият от тях е „начало-промяна-и-край”, а вторият и по-изчерпателен е „създаване-оцеляване-унищожаване”.

ЛРХ, „Проблеми в работата“, стр. 45, Тайната на Ефективността

Бъдете за пример

30 септември 2011   •   Новини   •   няма коментари   
Бъдете за пример

Бъдете за пример

Човек влияе върху много хора. Влиянието може да бъде добро или лошо.

Ако човек живее следвайки посочените тук препоръки, той дава добър пример.

Хората около него не може да не се повлияят от това, незвисимо какво казват.

Всеки, който се опитва да Ви обезкуражи, го прави, защото всъщност иска да Ви навреди или да постигне собствените си цели. Но дълбоко в себе си ще Ви уважава.

В дългосрочен план, Вашите шансове за оцелявяне ще се подобряват, тъй като другите, попаднали под Вашето влияние, ще представляват по-малка заплаха. Има и други ползи.

Когато споменавате тези неща и давате добър пример, не подценявайте въздействието, което Вие можете да окажете върху другите.

Пътят към щастието изисква човек да бъде добър пример за другите.

ЛРХ, „Пътят към щастието”, стр.43, глава Бъдете за пример

Как да се справим с черната пропаганда

7 септември 2011   •   Новини   •   2 коментара   
Как да се справим с черната пропаганда

Марк Де Турк е известен в Европа като обучител и треньор на мениджъри (coach) с повече от 22 години опит. Водил е семинари за топмениджъри и лидери в цяла Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Обучавал и е помогнал на над 400 водещи компании в Европа и на повече от 4000 правителствени служители и бизнес лидери да бъдат по-успешни и резултатни в своята дейност.

Той е роден в Брюксел, а в България пристига в края на 2004 като директор на проект по програма ФАР за модернизиране на човешките ресурси в Министерски съвет. Проектът приключва успешно и през 2007 той открива офис у нас. „Ние сме специализирани в обученията по лидерство, организация, стратегически мениджмънт.  Подобни обучения водя от 1993,  когато основах компанията IDEAS free boss”, казва Марк Де Турк. Напоследък обаче  клиентите имат специфични проблеми, което провокира нуждата от обучения като стратегически продажби, мотивация, управление на конфликти и справяне с черен ПР.

Г-н Де Турк, как да подходим, ако срещу нас е подета негативна кампания. Как да реагираме на провокациите в медиите?
Преди да отговоря, искам да кажа нещо много важно. Когато хората не разполагат с информация, те си я измислят.  Черният ПР всъщност е резултат от това да не си се промотирал достатъчно. Знаете, че ако нещо е непознато, то няма как да бъде обичано. Затова постоянно трябва да казваме кои сме ние и какво правим.
Сега на въпроса. Ако срещу вас е подета черна пропаганда, има няколко специфични стъпки.

Марк Де Турк | Бизнес тренинги и обучения от консултантска фирма IDEAs

Марк Де Турк | Бизнес тренинги и обучения от консултантска фирма IDEAs

Първо, трябва да запушите вакуума от непознатото задължително с добри новини.  Грешка е да се защитавате, да се опитвате незабавно да контраатакувате. Защото вие всъщност не знаете срещу кого трябва да се борите. Ще ви дам пример. Някой идва при вас и казва: „Знаеш ли какви неща чух за теб?” Грешката, която можете да допуснете, е да останете на същата тема.

Да смениш темата в такава ситуация понякога не е лесно.

Да, трябва да смениш темата и то към по-добра. Наистина понякога не е лесно. Най-лесният начин да излезете от ситуацията е да използвате хумор. Или веднага да проведете разследване – кой беше? Ще установите, че много често хората просто преповтарят това, което са чули или чели, но не знаят точно от кого или къде.

Хората обаче помнят по-скоро неприятните новини. Как ние да противодействаме на черния ПР с добри новини, които често дори са безинтересни за медиите?
Това е абсолютно така. Но първото нещо за справяне с черната пропаганда е даването на добри новини. Най-добре не в същата медия, в която ви атакуват, а в дружелюбна медия. Това означава медия, която не би променили онова, което говорите и няма предварително подготвен план. Най-лошото, което можете да направите, когато ви атакуват в медиите, е да повярвате на журналиста, който идва при вас и ви казва, че имате право на отговор. Другото най-лошо нещо, което може да направите, е незабавно да свикате пресконференция.

Защо?
Защото в този момент вие не контролирате ситуацията. Знаете, че повечето медии са подготвени,  отивайки на пресконференция. Те са наясно с темата и събитията и често имат идея какво ще напишат. Така че това, което първо трябва да направите, е да намерите дружелюбни медии и да дадете собствено съобщение, а не да отговаряте веднага на атаката. Това е правило № 1. Когато дойде моментът да контраатакувате, тогава вече трябва да отидете в медиите, които са ви нападнали. Но преди да настъпи този момент, трябва да разберете откъде идва черната пропаганда. Винаги има човек, който има интерес от черния ПР срещу вас и вие трябва да го откриете. Едва след като го разкриете, може да дадете пресконференция, чиято цел е покаже, че източникът на черната пропаганда не е коректен и че крие нещо.

Как да открием кой стои зад черната пропаганда?

Това е въпрос на вътрешно разследване. Но винаги се вслушвайте в думите, които изричат по ваш адрес. Ако ви обвиняват в нещо, то най-вероятно той или тя вече го е направил преди вас.

Нормално е, когато се поведе кампания срещу нас, първо да се усъмним в нашите конкуренти.Да, но не е задължително да бъдат нашите конкуренте. В някои случаи може да е дори самата медия.


След като открием източникът, който ни атакува, Вашият съвет е ние да контраатакуваме?

Внимателно огледайте източникът на атаката. Този, който прави черна пропаганда, той крие нещо. Разберете какво. Открийте го и отидете при него. Поставете му ултиматум – или преставате, или отиваме в медиите. Ако не престане – тогава отивате в медиите и то точно в тези, които са ви атакували. Но винаги продължавате да давате добри новини.

Дайте ни пример за черна ПР кампания.
Срещу нас самите имаше подобни атаки преди две години. Не бих искал да навлизам в детайли, но ние се справихме точно по този начин.

Понякога проблемът може да е вътре в компанията. Как да разберем дали има служител, който споделя негативна информация за компанията?
Разбира се, когато има атака срещу нас, първото нещо е да погледнем навътре.

Черната пропаганда обаче не е следствие на вътрешните проблеми. Тя е резултат на две неща –  недостатъчна вътрешна промоция или някакви малки грешки и външен източник, който има лоши намерения.

Какво показва Вашият опит – често ли служителите споделят поверителна информация навън
?
2.5%. Това е среден процент на международно ниво. Всъщност тези хора живеят от това навсякъде по света.

Как мениджърът да се огледа навътре? Какво да търси, ако има съмнения, че изтича информация?
Ние работим с наша система, която измерва мотивацията, социални и антисоциални характеристики. За нас най-важният критерий е продуктът. Ако има човек, който непрекъснато варира нагоре и надолу в своите резултати, ние го наричаме „Потенциален източник на неприятности” и това е риск за сигурността. Ние организираме специални обученията, които наричаме „Мотивация” и „Формули за успех”, с които помагаме на тези хора да излязат от тази ситуация. Ако не се получи, мениджърът трябва по приятелски начин да му каже „Довиждане”.

Ако имаме съмнения в няколко души, но не можем да измерим резултатите, които постигат или не в работата си?
Резултатите, които се постигат, са най-показателни и, ако не могат да бъдат измерени, е жалко. Но ако е така, остават другите характеристики, които мери системата – социални и несоциални умения, емоционално ниво.

Според Вас по-често ли се водят черни ПР кампании в България в сравнение с другите страни?
Мога да сравня България с останалите държави в Европа. Това, което е характерно за тук, е, че нещата са доста по-открити. Много бързо се разгорещяват скандали, но и много бързо отшумяват. В други държави като Западна Европа кампаниите са много по-продължителни. Може би и по-прецизно подготвяни.

Къде медиите са по-коректни?
Навсякъде има приятелски и неприятелски медии, но в държавите, които са били под комунистически режим, е много по-лесно да откриеш позитивна медия. Може би защото хората виждат, че в миналото медиите са били използвани, за да накарат хората да се страхуват, да създават истерия. Поради тази причина може би в България медиите са по-отворени.

В България мениджърите като че ли са свикнали медиите да ги търсят, а не обратното и невинаги са склонни да се отзоват на поканите за участие. Така ли е според Вас?
За съжаление да. Моят съвет е да променят това отношение. Когато липсва информация, хората си я измислят. Затова е по-добре да давате вашата информация, отколкото след това да се борите с черната пропаганда. Проблемът е, че за медиите, освен ако не са големи имена, е интересно единствено, когато става въпрос за секс, пари, две сили една срещу друга. Но вие все още можете да давате добри новини, като използвате тези елементи.

Колко често е разумно да напомняме за себе си, защото, ако прекалим, рискуваме да станем досадни, а в другия случай – да ни забравят?

За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да бъде направено проучване. Но мога да споделя информация от глобално проучване, според което трябва да стартираш медийните активности шест седмици преди старта на кампанията. След това просто трябва да се гледат резултатите. Ако те са положителни – продължаваш, ако не – необходимо е да се промени нещо.

Дайте съвет на мениджърите – как се изгражда добър имидж?

Най-добрата реклама е тази на улицата – какво говорят хората за компанията. Затова моят съвет е компанията да опознае своите клиенти. Нека ги попита: „Ако трябва да говорите на другите за нас, какво бихте казали?”.  Тогава вече компанията ще има позиция. След това да попитат клиентите си кого, освен себе си, слушат, когато трябва да вземат решение. Така ще разбере кои са хората, които оказват влияние върху решенията на нейните клиенти. Другото, което е важно да знае, е кои медии четат, гледат или слушат клиентите. Едва след като има тази информация, може да изпрати своето съобщение.
Посланието е емоция и вие трябва да знаете на кого го изпращате. Ако не знаете коя е истинската ви публика, е същото като да хвърляте хартийки на улицата, с тази разлика, че във вашия случай това ви струва скъпо.