Необходима ли е Работата? – Част 1

НЕОБХОДИМО Е РАЗБИРАНЕ ЗА живота, за да го живеем. В противен случай той се превръща в капан. За болшинството от нас в делничния свят този капан се нарича РАБОТА.

Само ако можеше да не работим, колко прекрасни неща щяхме да правим! Само ако имаше друг начин за печелене на пари…пътувания, почивки, нови дрехи…колко много неща бихме имали, само ако можеше да не работим.

Почти образователна причина в обществото ни е това, че работата по принуда е корена на нашето нещастие. Слушаме как съюзи и държави с добре развита система за социално осигуряване, както и отделни личности, апелират към редуциране на работата. Избавянето от работа посредством понижен брой работни часове и въвеждането на автоматизирани механизми се е превърнало в символ на петдесетте години на двадесети век.

И все пак, най-отчайващото нещо, което може да ни се случи, би било загубата на всякаква перспектива за работа. Да ни бъде отказано правото да работим е равносилно на недопускането ни до всяка една от частите на обществото, в което живеем.

Нито богатият наследник, нито заможната вдовица работят, нито един от тях не е здравомислещ. Когато търсим неврози и безразсъдство в общестовото ни, поглеждаме към онези, които не работят или са неспособни да работят. Когато преглеждаме миналото на някой престъпник, се вглеждаме в „неспособност за работа”. По някакъв начин правото на работа изглежда свързано с щастието и удоволствието от живота. А, очевидни лишаването от работа е свързано с лудост и умопомрачение.

С увеличаването на автоматизираните механизми в общестовото се увеличава и процентът на душевноболните. Законите за детския труд, заповедите, забраняващи извънредния труд, изискванията за множество документи, умения и условия на живот по сходен начин се комбинират, за да намалят количеството работа, която може да извърши индивида.

Виждали ли сте някога как пенсионоралият се служител тъгува по бюрото си? Днес „доктрината за ограничение на работата” ни учи да вярваме, че на еди-каква си възраст трябва да сперм да работим. Как е възможно тя да има такъв успех, след като ние самите виждаме, че в повечето случаи да спрем да работим означава да спрем да живеем?

Ако за момент говорим политически от гледна точка на здравия разум, Човекът повече се нуждае от правото да работи, отколкото от безброй престорени свободи. Въпреки това внимателно настройваме децата си и обществото срещу онези, които създават работа. Освен ако не се създава работа, няма да има работа за вършене. Работата не е нещо, което изниква в готов вид пред погледа ни. Работата е нещо създадено. Трябва да се създадат и въведат в употреба нови изобретения, нови пазари, нови методи на дистрибуция, тъй като времената се менят и старите методи, старите пазари, старите системи стават незадоволителни и изчерпани. Някой е създал работата, която вършим. Когато работим, ние вършим или работа, създадена от нас самите, или от някой друг.

В работата не е достатъчно да напредваме без усилия. Работата, ден по ден, трябва да бъде извършена от нас, без значение кой я е създал първоначално.

Да работим означава да участваме в дейностите на обществото ни. Да ни бъде отказано участие в дейностите на обществото ни означава да бъдем отлъчени от него.

Някой е измислил разликата между „работа” и „забавление”. Забавлението е описано като нещо интересно. А работата е описана като нещо усилно и необходимо, следователно и безинтересно. Но когато сме в отпуск и се разхождаме и „се забавляваме”, обикновено после сме много доволни да се завърнем към „скучното ежедневие”. В играта няма почти никаква цел. Работата има цел.

В действителност, антипатията ни към работата, ако има такава, е резултат единствено от постоянния отказ от страна на обществото да ни даде работа. На човекът, неспособен да работи, му е било отказано правото да работи. Когато се върнем към миналото на неспособния да работи известен престъпник, откриваме, че, на първо място, той е бил убеден, че не трябва да работи – забранено му е да работи, било то от баща му, майка му, училището или от тогавашните времена. Част от образованието му е казвало, че не трябва да работи. Какво му останало? Отмъщението към обществото, отказало му да участва в свойте дейности.

Нека отново да дефинираме работата и забвалението. Забавлението трябва да се нарече „работа без цел”. То може съшо да бъде наречено „дейност без цел”. Оттук следва работата да бъде дефинирана като „дейност с цел”.

Ако намерим нещо, за което да критикуваме работата, то то е породено от собствения ни страх, че няма да ни позволят да продължим да работим.

Няма нищо лошо в автоматизацията с цялото инсталиране на машини, които да вършат нашата работа, стига управляващите да не забравят да ни създадат допълнителна работа.

Автоматизацията може да бъде благодатна за целия свят, при условие, че са открити също толкова работни места, колкото механизмите са ликвидирали. Тогава ще имаме производство! И ако управляващите не бяха толкова непохватни в икономиката и ни осигуряваха достатъчно пари за закупуването на всички нови продукти, действително щеше да има просперитет. Значи, не в автоматизацията е вината. Ако автоматизацията ни оставя безработни, значи на някого не му е било позволено да създаде нови работни места за нас.

Разбира се, ако всяка една нова компания е сривана от ограничения и ако на всеки един човек, опитващ се да открие нови работни места, му е забранявано да прави това, тогава и само тогава автоматизираните механизми ще причинят нашия провал.

Въпреки много рекламираните удоволствия от ваканции и безкрайното забавление, подобни неща винаги са били проклятие за човека. Пръв го е споменал Омир за Острова на Лотофагите. И как само се е разпаднал екипажът!

Не, определено работата и работенето са нещо повече от начин за изкарване на пари. Разбира се, някои професии са по-интересни от други. Разбира се, някои постове са по-доходни от други. Но, когато човек съпостави правото да получи някакъв пост с липсата на това право, тогава би избрал и най-скучната и зле платена работа.

ЛРХ, „Проблеми в работата“,  глава Необходима ли е Работата?

(Очаквайте продължение)