Рекламите, с които биваме заливани в нашия транспорт, вестниците, улиците, радиото и телевизията – всякакви неща, които да притежаваш. И независимо колко възхитително би било да ги притежаваме, ние, хората, които ги правим, не можем да ги притежаваме – не и с нашите заплати. И Коледите ни засрамват с това колко малко можем да си позволим, и закърпваме палтото си за още една година. А годините минават и ние не ставаме по-млади. И всеки час ни изправя пред случайностите, които могат да прославят или провалят нашето бъдеще. Нищо чудно, че вярваме единствено в късмет.
Ами, ето какъв е проблемът.
За да ядем, трябва да имаме работа. За да живеем, трябва да продължим да бъдем желани в работата ни. За да подобрим положението си, трябва да се надяваме на шансовете. Всичко това е такава огромна, отчайваща бъркотия, която се състои от случайности, добър късмет и лош късмет или робски труд, от който нищо не печелим накрая.
Какво бихте дали за нещо, което да ви измъкне от такова еднообразие? Вероятно не сте в него. Ако не, значи сте един от щастливците. Хората, за да се измъкнат от тези еднообразия, са се вдигали на най-кървавите войни и революции от историята. Цели династии са били изравнявани с прахта в съкрушителни размирици, родени от отчаянието. Работните места намаляват. Запазването има става все повече и повече случайно. В крайна сметка никой не успява да издържи на напрежението на несигурността и резултатът е сурова, червена революция. А това води ли до нещо? Не. Революцията е този акт на заменяне на тирания с тирания, десеторно по-деспотична от старата. Нито смяната на правителства, нито дори смяната на фирми може да промени основната сигурност.
Стремежът към сигурност е стремеж към постоянство и спокойствие. Работникът заслужава тези неща. Той създава стоките. Трябва да получава необходимите средства, за да живее. Вместо това, той получава хаос.
Но къде е този хаос? В семейството на работника ли е? Според някои е така. В ролята на капитала ли е? Така е според други. Дали пък не е породен от некомпетентното правителство? Много са на това мнение. В самия работник ли е? На някои им се иска той да мисли така.
Не, не е в нито едно от тези неща. Хаосът на несигурността съществува в хаоса от информация за работата и хората. Ако нямате компаси, с които да се направлявате в живота, ще се изгубите. Толкова много нови елементи на Индустриалната епоха са навлезли в живота, че самият живот трябва да бъде разбран по-добре.
Работата и сигурността са части от живота. Ако не разбираме живота, тогава няма да разберем никоя от тези части на живота. Ако за нас целият живот изглежда хаотичен, въпрос на догадки и шанс, тогава определено и работата ще ни се струва хаотична.
Но ролята на работата в съществуването е по-важна роля от всяка друга. Някои твърдят, че прекарваме една трета от живота си в сън и следователно леглата са важни. Но прекарваме повече от една трета от живота си на работа. И ако не работим нямаме легло. Засега изглежда, че работата е по-важна. Ако добавите различните части от живота – любовта, спорта или забавлението, ще откриете, че повечето от съсредоточеността не е върху някоя от тях, а върху работата. Независимо дали ни харесва или не, работата е най-съществена роля на нашето съществуване. Ако не ни харесва това, значи не ни харесва живота.
Ако намираме някой за малко луд, старите методи биха ни препратили към любовния живот или детството му. По-нова и по-добра идея е да проверим сигурността и условията му на труд. Когато сигурността в дадена държава намалява, лудостта се повишава. Ако възнамерявахме да атакуваме националните психически проблеми и да ги овладеем, не бихме строили по-хубави лудници – бихме подобрили условията на труд.
От книгата „Проблемите в работата“
(Очаквайте продължение)