Животът представлява седем десети работа, една десета семейство, една десета политика и една десета почивка. Икономиката – заплатата и борбата за нея – представлява седем десети от съществуването. Изгуби ли човек дохода или работата си, обикновено ще го открием в лошо психическо състояние. Ако потърсим доказателства за това където и да е, ще ги намерим навсякъде.
Тревогите за сигурността, тревогите за имуществото, тревогите за това дали ще сме способни да направим неща в живота за другите, са основните тревоги на съществуването.
Да го кажем простичко. Хората, които нямат нищо за правене, хората без цел най-лесно стават невротични или луди. По същество работата не е робство. Тя е няккакво занимание. Заплатата ни казва, че имаме някаква стойност. И, разбира се, тя ни купува, това, което ни е нужно, за да живеем. Или почти ни го купува.
Добре. Значи сигурността в работата е важна. Но сигурността сама по себе си е разбиране. Несигурността е неизвестност. Когато някой е несигурен, той просто не знае. Не е уверен. Хората, които знаят, са уверени. Хората, които не знаят вярват в късмета. Когато не знае дали ще го уволнят или не, човек става несигурен. Следователно се притеснява. И така е с цялата несигурност.
НЕСИГУРНОСТТА СЪЩЕСТВУВА В ЛИПСАТА НА ЗНАНИЕ.
Цялата сигурност произлиза от знанието. Човек знае, че някой ще се погрижи за него, независими какво ще се случи. Това е сигурност. В липсата на определено знание тя може да бъде и заблуда.
Късметът е шанс. Да зависим от късмета е все едно да зависим от не-знанието.
Но, всъщност, как би могъл някой да има знание за живота, когато самият живот като знание не е изяснен? Когато предметът на самия живот е бил хаос, как би могла работата, като част от живота, да бъде нещо друго освен хаос?
Ако живеенето е непозната тема, тогава работенето и всичко, отнасящо се до работата, следва да бъдат непозната тема, изложена на цинизъм, безнадеждност и догадки.
За да получи, да запази и да подобри една длъжност, човек ще трябва да знае точните прецизни правила на живота, ако иска да има пълна сигурност. Не би било достатъчно да разбира много добре работата си. Това не би било сигурност, защото с напредъка на времето ще видим, както вече отбелязахме, как прекалено много случайности се случват в нея.
Познанието на основните съществени правила на живота би създало сигурност за живота. Познанието на съществените правила на живота би създало също и сигурност в една длъжност.
Всъщност, една наука за живота би била наука на установения ред. Такива неща като случайности и късмет, само ако можехте да разберете основните им принципи, биха били пода вашия контрол.
Както вече видяхме тук, дори и тези, които не са цинични могат да видят, че много шансове се включват в получаването, запазването и подобряването на една длъжност. Някои от тези шансове изглеждат толкова огромни и неконтролируеми, че изобщо нищо не може да бъде направено спрямо тях.
Само ако можехме да намалим несигурността на една работа, ако можехме да се сприятеляваме с точните хора и да сме сигурни, че образованието ни ще се брои и ще дава някаква слаба сигурност, че интересът, интелигентността и природната ни способност няма да бъдат пропилени – какво пък, нещата биха се подобрили, не е ли така?
ЛРХ, „Проблеми в работата“, стр. 12, глава От Какво Зависи Запазването на Една Длъжност?