Posts in юни
Животът представлява седем десети работа, една десета семейство, една десета политика и една десета почивка. Икономиката – заплатата и борбата за нея – представлява седем десети от съществуването. Изгуби ли човек дохода или работата си, обикновено ще го открием в лошо психическо състояние. Ако потърсим доказателства за това където и да е, ще ги намерим навсякъде.
Тревогите за сигурността, тревогите за имуществото, тревогите за това дали ще сме способни да направим неща в живота за другите, са основните тревоги на съществуването.
Да го кажем простичко. Хората, които нямат нищо за правене, хората без цел най-лесно стават невротични или луди. По същество работата не е робство. Тя е няккакво занимание. Заплатата ни казва, че имаме някаква стойност. И, разбира се, тя ни купува, това, което ни е нужно, за да живеем. Или почти ни го купува.
Добре. Значи сигурността в работата е важна. Но сигурността сама по себе си е разбиране. Несигурността е неизвестност. Когато някой е несигурен, той просто не знае. Не е уверен. Хората, които знаят, са уверени. Хората, които не знаят вярват в късмета. Когато не знае дали ще го уволнят или не, човек става несигурен. Следователно се притеснява. И така е с цялата несигурност.
НЕСИГУРНОСТТА СЪЩЕСТВУВА В ЛИПСАТА НА ЗНАНИЕ.
Цялата сигурност произлиза от знанието. Човек знае, че някой ще се погрижи за него, независими какво ще се случи. Това е сигурност. В липсата на определено знание тя може да бъде и заблуда.
Късметът е шанс. Да зависим от късмета е все едно да зависим от не-знанието.
Но, всъщност, как би могъл някой да има знание за живота, когато самият живот като знание не е изяснен? Когато предметът на самия живот е бил хаос, как би могла работата, като част от живота, да бъде нещо друго освен хаос?
Ако живеенето е непозната тема, тогава работенето и всичко, отнасящо се до работата, следва да бъдат непозната тема, изложена на цинизъм, безнадеждност и догадки.
За да получи, да запази и да подобри една длъжност, човек ще трябва да знае точните прецизни правила на живота, ако иска да има пълна сигурност. Не би било достатъчно да разбира много добре работата си. Това не би било сигурност, защото с напредъка на времето ще видим, както вече отбелязахме, как прекалено много случайности се случват в нея.
Познанието на основните съществени правила на живота би създало сигурност за живота. Познанието на съществените правила на живота би създало също и сигурност в една длъжност.
Всъщност, една наука за живота би била наука на установения ред. Такива неща като случайности и късмет, само ако можехте да разберете основните им принципи, биха били пода вашия контрол.
Както вече видяхме тук, дори и тези, които не са цинични могат да видят, че много шансове се включват в получаването, запазването и подобряването на една длъжност. Някои от тези шансове изглеждат толкова огромни и неконтролируеми, че изобщо нищо не може да бъде направено спрямо тях.
Само ако можехме да намалим несигурността на една работа, ако можехме да се сприятеляваме с точните хора и да сме сигурни, че образованието ни ще се брои и ще дава някаква слаба сигурност, че интересът, интелигентността и природната ни способност няма да бъдат пропилени – какво пък, нещата биха се подобрили, не е ли така?
ЛРХ, „Проблеми в работата“, стр. 12, глава От Какво Зависи Запазването на Една Длъжност?
Бъдете компетентен
Учете
Има начини за учене, при които човек действително научава и може да прилага това, което е научил. Накратко, те се сътоят в следното: да имаш учител и/или текст, които знаят за какво говорят; да се изяснява всяка дума, която човек не е разбрал напълно; да се вземат предвид други препратки и/или сферата на предмета; да се отделят лъжливите данни, които някой би могъл да е получил: отсяването на вярното от фалшивото на базата на това, което е вярно за Вас в момента. Крайният резултат ще бъде увереност и потенциална компетентност. Това може да бъде в действителност блестящо и заслужаващо си преживявяне. Не катерене на коварни планини, през бодливи храсти, а достигане на връх с нов поглед към целия необятен свят.
Цивилизацията, за да оцелее трябва да създаде навици и способности за учене в училищата. Училището не място, където човек си оставя децата, за да не му се врат из краката през деня. Прекалено е скъпо, за да бъде само това. То не е място за произвеждане на папагали. Училището е място, където човек трябва да се научи да учи и където децата трябва да бъдат подготвени да се справят с реалността; да се научат как да се справят с реалността; да се научат как да се справят компетентно и да поемат в своите ръце утрешният свят, светът, в който сегашните зрели хора ще живеят по-късните си години, на средна възраст или на старини.
Закоравелият престъпник никога не се е учил да учи. Ходенето по съдилищата го е научило, че ако отново извърши престъпление, ще се върне в затвора: повечето от тях извършват същите престъпления отново и се връщат в затвора.
Фактически, престъпниците са причина за прокарването на все повече и повече закони: порядъчният гражданин е човек, който спазва законите; престъпниците, по дефиниция, не ги спазват: престъпниците не са в състояние да учат. Никакви заповеди, указания, наказания и принуди не действат срещу личност, която не знае как да учи и не може да учи.
Една от характеристиките на престъпните правителства – за което има прецеденти в историята – е, че лидерите им не могат да учат: всички архиви и целият здрав разум биха им показали, че след потисничеството следва опустошение; въпреки това, за отстраняването им се е заплащало с кървави революции или с Втора световна война за премахването на Хитлер, а това са все нещастни събития за Човечеството. Те така и не успяха да се научат. Те се осланяха на неверни данни. Те отхвърлиха всяко доказатеслтво и истина. Те трябваше да бъдат пометени.
Лудият не може да учи. Водени от скрити зли намерения или смачкани до степен на неспосбност да разсъждават, фактите и истината и действителността са твърде далеч от тях. Те олицетворяват неверните данни. Те не искат или всъщност не могат да учат или да възприемат.
Многобройните лични и социални проблеми произтичат или от неспособността, или от отказа да се учи.
Животът на някои около Вас е излязъл от релси, защото не знаят как да учат, защото не учат. Вие може би знаете някои примери за това.
Ако човек не може да убеди хората около себе си да учат, неговата собствена работа ще стане много трудна и дори претоварена и неговият собствен потенциал на оцеляване може силно да намалее.
Човек може да помогне на другите да се учат, само ако насочи вниманието им към данните, които би трябвало да имат.
Той може да им помогне просто като потвърди това, което са научили. Човек може да помогне, дори само като даде висока оценка на всяко показано подобряване на компетентността. Ако той иска, може да направи и повече: той може да помага на хората, без да спори, да отделят неверните данни, да им помага да намират и изясняват думите, които не са разбрали и да им помага да откриват и да се справят с причините, поради които не могат да учат.
Тъй като животът е съвкупност от опити и грешки, вместо да се карате на някого, който греши, открийте как е била направена грешката и вижте дали той не би могъл да се поучи от нея.
От време на време сам ще се изненадвате, че сте оправили оплетения живот на някого, като просто сте го научили да учи и научава. Сигурен съм, че можете да се сетите за много начини. И мисля, че ще откриете, че по-деликатните работят най-добре. Светът е достатъчно жесток към тези, които не могат да учат.
ЛРХ, „Пътят към щастието“, глава Бъдете компетентен
Бъдете компетентен
Учете
Случвало ли Ви се е някой да има неверни данни за Вас? Това създаде ли Ви неприятности?
Това би могло да Ви покаже какви разрушителни последици могат да предизвикат неверните данни.
Вие също може да имате невеерни данни за някого.
Разграничаването на лъжата от истината води до разбиране.
Около нас е пълно се неверни данни. Отделни злонамерени лица ги фабрикуват, за да обслужват своите собствени цели. Някои от неверните данни се появяват поради пълно пренебрегване на фактите. Те могат да блокират възприемането на верните данни.
Основният процес на обучение се състои в: проверката на наличните данни, в отделянето на истината от лъжата, на важното от второстепенното и съответно в достигането до изводи, които човек си вади и които може да приложи. Ако човек спазва това, той е на път да стане компетентен.
Тестът за това дали нещо е „истина”, зависи от това дали то е истина за Вас. Ако, след като някой е получил набор от данни, изяснил е думите, които не е разбрал напълно и е преразгледал ситуацията, и това все още не му изглежда правдиво, това означава, че доколкото се отнася до Вас, това не е истина. Отхвърлете го. Ако желаете, продължете нататък и след това си направете извод каква е Вашата истина. Вие сте този, който ще трябва да използва или не тези данни, ще трябва да мисли с тях или без тях. Когато човек сляпо вярва на „факти” или „истини”, само защото му е казано, че така трябва, и тези „факти” или „истини” му изглеждат неверни, или даже фалшиви, тогава крайният резултат ще бъде една нещастна личност. Това е пътят към сметището на некомпетентността.
Другата страна на обучението се състой от научаване на неща наизуст – като правописа на думата, математическите таблици и формули, серията от бутони, които трябва да се натиснат. Но дори и при обикновеното запаметяване човек трябва да знае за какво се отнася този материал и кога и как да се използва.
Процесът на учене не се състои само в натрупването на данни върху предишни данни. Това е процес за придобиване на нови разбирания и на по-добри умения за правене на различни неща.
Този, който се справя в живота, всъщност никога не престава да се учи и образова. Компетентният инженер усвоява нови методи; добрият атлет непрекъснато следи напредъка в своя спорт; всеки професионалист събира лавици от материали, за да са му под ръка и за да може да се консултира с тях.
Новият модел миксер или пералня, последният модел автомобил изискват известно обучение и знания, преди човек да е в състояние да ги използва компетентно. Ако човек пропусне обучението, се случват инциденти в кухнята и купища кървави поражния по пътищата.
Много арогантен е този, който мисли, че няма какво да учи повече в живота. Опасно сляп е човекът, който не може да се отърве от предубежденията си и неверните данни и не може да ги замести с факти и истини, които да могат съответно да подпомогнат неговия собствен живот, както и живота на другите.
ЛРХ, „Пътят към щастието“, глава Бъдете компетентен.
Благодаря за срещата с теб и твоя екип! Аз обичам да попадам „случайно“ на правилните хора! – Пепа Запрянова
*EXEC-U TEST е запазена марка на световно известната шведската компания за подбор и вътрешен одит на персонала PERFORMIA, с която IDEAS работи в партньорство.
*Уважаеми дами и господа, молим да имате предвид, че при подаване на заявка за попълване на теста системата автоматично Ви записва за получаване на нашия електронен бюлетин
Грешка: Формулярът за контакт не е намерен.
*Уважаеми дами и господа, молим да имате предвид, че при подаване на заявка за попълване на теста системата автоматично Ви записва за получаване на нашия електронен бюлетин
Рекламите, с които биваме заливани в нашия транспорт, вестниците, улиците, радиото и телевизията – всякакви неща, които да притежаваш. И независимо колко възхитително би било да ги притежаваме, ние, хората, които ги правим, не можем да ги притежаваме – не и с нашите заплати. И Коледите ни засрамват с това колко малко можем да си позволим, и закърпваме палтото си за още една година. А годините минават и ние не ставаме по-млади. И всеки час ни изправя пред случайностите, които могат да прославят или провалят нашето бъдеще. Нищо чудно, че вярваме единствено в късмет.
Виждали сме също и как интересът се изпарява. Когато нашата задълбоченост в смъртоносната игра на „фирмата или екип и техните конкуренти” ни е накарала да стоим настрана, пренебрегвайки собствената си съпруга или живота си, и когато сме прекарали нощта и свободното си време в разработване на решения, предназанчени за спасяването на фирмата ни, и сме ги представили, и са ни ги върнали пренебрегнати, и скоро сме видели как нашата колежка, на която целият интерес е някой мъж или „кинти”, но не и фирмата, се изкачва на по-висок пост – си мислим, че имаме причина да сме по-малко заинтересовани. Също интересът ни към собствената работа бива порицаван от онези около нас, които, като не го разбират се уморяват да слушат за него.
Интелигентността, изправена срещу този многолюден парад на разбити илюзии, не би могла по никакъв начин да повлияе на нашите съдби. Когато виждаме как повечето хора са управлявани от глупци, когато виждаме приетите планове и решения, които дори децата на работниците биха отхвърлили, се питаме какво общо има интелигентността с това. Като се замислим, може би е по-добре да сме глупави, отколкото интелектът ни непрестанно да бъде оскърбяван от глупостите, минаващи за фирмено планиране.
Срещу този порой, този объркващ хаос от произволни поводи за повишение и по-добро възнаграждение, личната способност би била пропиляна. Виждали сме как собствената ни бива пропиляна. Виждали сме как способностите на другите биват осмивани. Виждали сме как неспособните се издигат, докато компетентните остават пренебрегнати или дори безработни. Така че личната способност не е причината, която някога е представлявала за нас, малките зъбни колелца в тракащите механизми на професионалната ни съдба. Следователно, със сигурност по пътя съществува само късметът и нищо друго.
Явно и на „опитното” око му изглежда, че получаването, запазването и подобряването на една длъжност зависят от хаос от причини, всяка от които е извън контрола ни. Вместо смиреното чакане, ние приемаме разбърканата маса от „случайности” за наша съдба.
Стараем се малко. Облияаме се спретнато, за да кандидатстваме за дадена позиция, всеки ден ходим на работното си място, сортираме документите, кутиите или пък машинните части по начин, който се надяваме да се хареса, връщаме се вкъщи с претъпкания автобус и очакваме отегчителната работа от следващите дни.
От време на време записваме задочен курс, за да сме крачка пред останалите, но често прекъсваме, преди да сме завършили. Явно и това не можем да направим, за да си помогнем по пътя срещу прилив от случайности.
Разболяваме се. Свършват ни болничните. Едва възстановили се вече нямаме работа. Станали сме жертва на неочаквана интрига или клевета и сега сме без работа. Принудени сме да работим нещо, което не умеем, а после пак сме без работа. Остаряваме в спомени колко енергични сме били някога и един ден се оказва, че сме безработни.
Участта на човека в делничния свят е несигурност. Целта му е сигурност. Но само малко постигат тази цел. Останалите се тревожим от ден на ден, от година на година, за способността ни да намерим работа, да запазим работата, да подобрим участите си. Но твърде често най-големите ни страхове се сбъдват.
Някога гледахме богатите и им завиждахме. Но сега данъците, които търпим, въпреки хитрите счетоводители и броят им, са се понижили. Политици и правителства се възкачват и ни обещават сигурност, а след това ни ограничават, което също го прави да изглежда съмнително.
От ден на ден нови заплахи се налагат върху съзнанието ни. Светът, в който машината е господар, превръща Човека в зъбец. Слушаме за нови открития, които ще вършат работата на хиляди от нас, а така ние ще гладуваме.
(Очаквайте продължение)
ЛРХ, „Проблеми в работата“, стр. 7, глава От Какво Зависи Запазването на Една Длъжност?