Тайната на Ефективността – Част 1

КАКВО Е КОНТРОЛ?

Незвисимо дали човек борави с машина с размера на кола или голяма колкото пишеща машина или химикалка, той е изправен пред проблемите за конторла. Един предмет е безполезен, ако не може да бъде конторлиран. Също както танцьорът трябва да може да контролира тялото си, така и служителят в офиса или фабриката трябва да може да контролира своето тяло, машините, с които работи и обкръжението около него.

Основната разлика между „служителя” в офис или фабрика и „изпълнителния директор” е, че изпълнителния директор контролира мислите, телата и установяване на комуникациите, суровините и продуктите, докато служителят конторлира най-вече непосредствените си инструменти. Много по-лесно е обаче, за онези, които са нетърпеливи да смесват труда с мероприятия, които не е необходимо да влияят благотоворно върху работата, както и за директорите, които пък са жадни за контрол и са изцяло погълнати от него, да забравят, че служителят, който не контролира работните си материали и самият той е просто една „контролирана единица”, е на практика безполезен за самата фабрика. И ръководството, и работната ръка трябва да съумяват да контролират непосредственото си обкръжение.

Най-очевидната разлика между управителя и работника е, че управителят контролира по-голямо обкръжение от работника. В това отношение, следователно, управителят трябва да е по-способен от работника, в противен случай фабриката или фирмата е обречена на трудности, ако не и на провал.

Какво означава добър работник? Това е този, който може положително да контролира оборудването или инструментите на занаята, или който може да контролира комуникационните линии, с които е тясно свързан.

Какво означава лош работник? Лош работник е онзи, който е неспособен да контролира оборудването, което трябва да контролира или комуникационните линии, с които трябва да борави.

Хората, които искат да контролират останалите, но не желаят останалите да контролират нищо, ни причиняват трудности като ни въвеждат в заблуда. Заблудата е, че има такова нещо като „лош контрол”. Контролът или се упражнява добре или не се упражнява изобщо. Ако човек контролира нещо, значи го контролира. Ако контролира некадърно, значи не го контролира. Добре експлоатираната машина е под контрол. Зле експлоатираната машина не е под контрол.

Следователно, виждаме, че лошият контрол е всъщност „неконтрол”.

Тези, които ви казват, че контролът е нещо лошо, се опитват да ви кажат, че автомобилните катастрофи и промишлените злополуки са хубаво нещо.

Опитът за контрол за злонамерени или прикрити цели е вредно. Но той носи със себе си елемента на непознатото. Лицето, опитващо се да упражни контрол, в действителност не го упражнява. Той просто се стреми да контролира, а усилията му са главно неопределени и несигурни, които, разбира се, са характеристики, недопустими за самия контрол. Когато незнанието се намеси в контрола, контролът може да се превърне в нещо антипатично. Но не се превръща във факт.

Ако някога сте карали колата си скришом, ще разберете идеята. Ако държите волана по такъв начин, че колата да не „знае” накъде да продължава, скоро ще се забъркате в неприятности. Трябва да държите волана на колата по такъв начин, че после тя да завива на правилните завои и да продължава направо по правия път. Няма нищо скрито в намерението ви да управлявате колата и няма нищо неизвестно в отговора й. Когато колата спре да реагира на държането ви на волана, контролът е престанал да съществува.

С други думи, човек или контролира нещо или не. Ако не, значи сме въвели грешно понятие. Развили сме идеята, че има такова нещо като „лош контрол”.

Хората, които са били „зле контролирани” (т.е. които просто са били раздвижени и не са били контролирани изобщо) започват да вярват, че в контрола има нещо лошо. Но те пък не биха знаели изобщо какво е контролът, тъй като в действителност не са били контролирани.

За да разбере това по-добре, човекът трябва да знае един от основните принципи:

АНАТОМИЯТА НА КОНТРОЛА

Отчасти този принцип се състои както следва. Контролът може да бъде подразделен на три отделни части. Тези части са:

НАЧАЛО-ПРОМЯНА-И-КРАЙ.

Начало-промяна-и-край също включва:

ЦИКЪЛ-НА-ДЕЙСТВИЕ.

Цикъл-на-действие се съдържа в завъртането на обикновено колело. Колелото се завърта, всяко едно местенце променя позицията си и колелото спира. Няма значение колко дълго се движи, ти продължава да следва този цикъл-на-действие.

Човек, изминаващ късо разстояние, тръгва, променя позицията на тялото си и спира. Ако е направил това, той е изпълнил цикъл-на-действие.

В по-дългосрочен обхват, дадена фирма стартира, продължава и в един момент, рано или късно, спира да съществува.

При промяната имаме „промяна на позицията в пространството или промяна на съществуването във времето”. При началото имаме просто „начало”. И при края имаме просто „край”. Нещата могат да стартират бавно или бързо. Нещата могат да се променят много бързо в хода си. Следователно, темпото на началото, темпото на промяна и темпото на приключване нямат нищо общо с факта, че цикъл-на-действие се състои от начало-промяна-и-край.

Древните народи са разглеждали този цикъл-на-действие много по-детайлно. Ведическите химни мъдро разказват за цикъл-на-действие: В началото е хаосът, после от хаоса нещо се появява (може да се каже, че се ражда), расте, запазва се, влошава се и умира и настъпва хаос. Въпреки, че това по същество, е неточно твърдение, то е най-ранният пример за цикъл-на-действие.

Модерният пример за цикъл-на-действие е много по-просто формулиран и е много по-точен. Цикъл-на-действие е начало-промяна-и-край. Това съответства на един друг цикъл-на-действие, който е този на самия живот. Цикъл-на-действие на живота е:

СЪЗДАВАНЕ-ОЦЕЛЯВАНЕ-и-УНИЩОЖАВАНЕ.

Може да се каже, че оцеляването е някаква промяна – било то в размера или възрастта, или в местоположението в пространството. Същността на оцеляването е промяната. Създаването, разбира се, е началото. Унищожаването, разбира се, е краят.

Следователно имаме два доста полезни цикъла-на-действие. Първият от тях е „начало-промяна-и-край”, а вторият и по-изчерпателен е „създаване-оцеляване-унищожаване”.

ЛРХ, „Проблеми в работата“, стр. 45, Тайната на Ефективността

Бъдете за пример

Бъдете за пример

Човек влияе върху много хора. Влиянието може да бъде добро или лошо.

Ако човек живее следвайки посочените тук препоръки, той дава добър пример.

Хората около него не може да не се повлияят от това, незвисимо какво казват.

Всеки, който се опитва да Ви обезкуражи, го прави, защото всъщност иска да Ви навреди или да постигне собствените си цели. Но дълбоко в себе си ще Ви уважава.

В дългосрочен план, Вашите шансове за оцелявяне ще се подобряват, тъй като другите, попаднали под Вашето влияние, ще представляват по-малка заплаха. Има и други ползи.

Когато споменавате тези неща и давате добър пример, не подценявайте въздействието, което Вие можете да окажете върху другите.

Пътят към щастието изисква човек да бъде добър пример за другите.

ЛРХ, „Пътят към щастието”, стр.43, глава Бъдете за пример