Успешното управление на различията зависи най-вече от ценностите, етиката, както и от наличието на добра воля. Практиката показва, че във всеки екип има 80 % позитивни хора, с които се работи лесно. Но за съжаление има и 20 %, които ще направят всичко, за да ви попречат да ръководите добре. А може би всички вие успявате да управлявате екипи без никакви проблеми?
Не познавате стреса, възходите и спадовете? Не ви боли глава нощем? Имате пълно доверие на всички ваши служители? Така ли е? Сигурен съм, че не. Въпросът е как да се справиш с тези проблеми. Ще се опитам да представя някои решения, които ще ви помогнат в преодоляването на трудности от подобен характер.
Най-важното е да разберете кои са хората, които искат да ви спрат
Това не е лесна задача, защото в повечето случаи те го правят зад гърба ви. Търсейки саботьорите, които в тази статия ще наречем анти-социалните личности, във вашия екип обаче, не бива да забравяте да мотивирате и поощрявате останалите – онези, които действително вършат нещо полезно.
Има няколко характеристики, които отличават поведението на анти-социалните личности и могат да ви помогнат да ги разпознаете:
Първата и най-важна характеристика е, че те правят негативни обобщения. Това са хората, които винаги всичко знаят, но никъде не виждат смисъл. Те ще дойдат при вас и ще кажат: „Всички знаят, че това няма да стане. Всички знаят, че това не е възможно.” Подобни изказвания създават впечатление за масовост в безверието и опозицията по отношение на даден проект. А това всъщност не е вярно. Има само един-двама, които мислят негативно, но те имат навика да се представят за говорители на всички останали.
2. Тези хора постоянно критикуват. Правите нещо добро – те го нападат. И го правят с усмивка на лицето и с нож зад гърба. Така всеки ден. Това уморява.
3. Характеристика на конфликтните личности е, че те обичат да посредничат в общуването между хората в екипа. Но го правят недоброжелателно и изкривяват информацията, така че да посеят зърна на неразбирателство. „Знаеш ли какво каза той/тя за теб?” Ако тази реплика ви звучи познато, значи знаете, че в повечето случаи тя е произнесен с мил, любезен и приятелски тон. Което не й пречи да носи отрицателно послание и да създава напрежение. Анти-социалният създава конфликтите, а същевременно се представя за вашия най-голям доброжелател. Подобни хора изкривяват общуването и могат да причинят големи неприятности както в екипите, така и в обществото като цяло.
4. Не поемат отговорност за своите действия. Онова, което се случва, не зависи от тях, някой друг го е причинил, някой друг носи вина. Или пък просто обстоятелствата са неблагоприятни.
5. Не могат да се похвалят с постоянен възход в кариерата. Професионалният им път е осеян с възходи и падения, с проблеми от различен характер. Те имат склонност да обясняват този факт с нечие пагубно влияние. Според тяхната логика някъде има някой, често несъществуващ зложелател, който не им позволява да се развиват, както биха искали.
6. Тези хора не са способни да затворят един цикъл с начало, среда и край. Те започват нещо, после минават на друго, на трето. Те просто не са в състояние да приключат задачите си да ги доведат до някакъв завършек.
7. Изкривяват информацията. А когато нещата се объркат, са готови да се отрекат от собствените си думи и да ги изопачат, така че да отхвърлят отговорността.
8. Не могат да окажат помощ на колегите си. Те обикновено се изнервят, ако бъдат помолени за съдействие.
9. Те имат лошо отношение към фирмената собственост. Не смятат за необходимо да я пазят; чупят, крадат, непочтени са.
И така в един екип със сигурност има 80 % позитивно настроени хора. Те са мотивирани и искат да направят нещо. Стараят се да създадат атмосфера, в която различни религии, раси и култури могат да съществуват в хармония. Но има и такива, които не искат това. Те са няколко в групата, но създават впечатление, че са говорители на целия колектив. И тогава животът става много труден.
Преди да предложа някакво решение на подобен тип проблеми в екипа, трябва да направя едно важно уточнение. Някой от вас сега може би си казва: „Понякога имам склонност да обобщавам; понякога съм бил критичен; понякога съм казвал лоши неща за някого другиго, понякога не съм си довършвал работата. Да, невинаги съм бил съвсем коректен във финансово отношение към фирмата.” Ако мислите, че притежавате някоя от тези характеристики, това е добра новина. Знаете ли защо? Защото истинският анти-социален човек, истински трудният човек не вижда всичко това в себе си.
Самокритиката е лукс, който не може да си позволи. И ако му изброите характеристиките, за които стана дума, той със сигурност няма да се разпознае: „А-а-а това не съм аз. Другите може да са такива, но не и аз.”
Това обаче не означава, че нямам никаква възможност тези хора да бъдат променени. От 20-те процента на анти-социалните има едва 2,5-3 %, за които наистина няма надежда. Останалите могат да бъдат повлияни и променени в една или друга насока.
Добре, но какво да правим с тези, които пречат
След като вече сте ги идентефицирали, не вадете автомата и не ги изправяйте до стената. Не забравяйте, че и най-лошият човек не престава да бъде човек и вие му дължите уважение и добро отношение. Най-добрият подход е да се действа балансирано. В никакъв случай не позволявайте негативните качества да ви попречат да видите евентуалните добри страни у този колега. Нещата рядко са само черни и бели. Важно е да направим задълбочен анализ на конкретния човек, а не просто да му лепнем някакъв етикет само защото понякога е критичен, да речем. Освен това преценката ни трябва да се основава на релани факти, а не на субективното мнение на някой друг.
Необходима е балансирана оценка, която ще ни помогне да видим налице ли са изброените вече характеристики на анти-социалния тип. Ако разпознавате само част от тях, това може да означава, че човекът е попаднал под нечие негативно влияние. Това е добре, защото тогава шансът да му се помогне да не бъде такъв, е значителен.
И все пак в големите екипи задължително има по няколко тежки случая. Какво да правим с тях? Да ги уволним. Не е необходимо. Е, ако няма никакъв друг шанс, може да се стигне и до там. Но преди да вземем решение, трябва да заложим на трезвата преценка и балансираните действия. Защото да нападнете директно такъв човек не е безопасно и безболезнено. Той е способен да избухне срещу вас с неподозирана сила. От друга страна, ако усети, че е разкрит и лишен от възможност да интригантства, има голям шанс той сам да си отиде. А това ще окаже изключително благотворно влияние върху останалите и ще ви издигне в техните очи.