Проблеми в работата – От Какво Зависи Запазването на Една Длъжност? – Част 2

3 юни 2011   •   няма коментари   


Виждали сме също и как интересът се изпарява. Когато нашата задълбоченост в смъртоносната игра на „фирмата или екип и техните конкуренти” ни е накарала да стоим настрана, пренебрегвайки собствената си съпруга или живота си, и когато сме прекарали нощта и свободното си време в разработване на решения, предназанчени за спасяването на фирмата ни, и сме ги представили, и са ни ги върнали пренебрегнати, и скоро сме видели как нашата колежка, на която целият интерес е някой мъж или „кинти”, но не и фирмата, се изкачва на по-висок пост – си мислим, че имаме причина да сме по-малко заинтересовани. Също интересът ни към собствената работа бива порицаван от онези около нас, които, като не го разбират се уморяват да слушат за него.

Интелигентността, изправена срещу този многолюден парад на разбити илюзии, не би могла по никакъв начин да повлияе на нашите съдби. Когато виждаме как повечето хора са управлявани от глупци, когато виждаме приетите планове и решения, които дори децата на работниците биха отхвърлили, се питаме какво общо има интелигентността с това. Като се замислим, може би е по-добре да сме глупави, отколкото интелектът ни непрестанно да бъде оскърбяван от глупостите, минаващи за фирмено планиране.

Срещу този порой, този объркващ хаос от произволни поводи за повишение и по-добро възнаграждение, личната способност би била пропиляна. Виждали сме как собствената ни бива пропиляна. Виждали сме как способностите на другите биват осмивани. Виждали сме как неспособните се издигат, докато компетентните остават пренебрегнати или дори безработни. Така че личната способност не е причината, която някога е представлявала за нас, малките зъбни колелца в тракащите механизми на професионалната ни съдба. Следователно, със сигурност по пътя съществува само късметът и нищо друго.

Явно и на „опитното” око му изглежда, че получаването, запазването и подобряването на една длъжност зависят от хаос  от причини, всяка от които е извън контрола ни. Вместо смиреното чакане, ние приемаме разбърканата маса от „случайности” за наша съдба.

Стараем се малко. Облияаме се спретнато, за да кандидатстваме за дадена позиция, всеки ден ходим на работното си място, сортираме документите, кутиите или пък машинните части по начин, който се надяваме да се хареса, връщаме се вкъщи с претъпкания автобус и очакваме отегчителната работа от следващите дни.

От време на време записваме задочен курс, за да сме крачка пред останалите, но често прекъсваме, преди да сме завършили. Явно и това не можем да направим, за да си помогнем по пътя срещу прилив от случайности.

Разболяваме се. Свършват ни болничните. Едва възстановили се вече нямаме работа. Станали сме жертва на неочаквана интрига или клевета и сега сме без работа. Принудени сме да работим нещо, което не умеем, а после пак сме без работа. Остаряваме в спомени колко енергични сме били някога и един ден се оказва, че сме безработни.

Участта на човека в делничния свят е несигурност. Целта му е сигурност. Но само малко постигат тази цел. Останалите се тревожим от ден на ден, от година на година, за способността ни да намерим работа, да запазим работата, да подобрим участите си. Но твърде често най-големите ни страхове се сбъдват.

Някога гледахме богатите и им завиждахме. Но сега данъците, които търпим, въпреки хитрите счетоводители и броят им, са се понижили. Политици и правителства се възкачват и ни обещават сигурност, а след това ни ограничават, което също го прави да изглежда съмнително.

От ден на ден нови заплахи се налагат върху съзнанието ни. Светът, в който машината е господар, превръща Човека в зъбец. Слушаме за нови открития, които ще вършат работата на хиляди от нас, а така ние ще гладуваме.

(Очаквайте продължение)

ЛРХ, “Проблеми в работата”, стр. 7, глава От Какво Зависи Запазването на Една Длъжност?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.