Не съществува такова нещо като „постепенно отслабване на енергията на човек чрез продължителен контакт“. Човек се преуморява, когато е работил достатъчно дълго, че да рестимулира стара травма. Една от харектеристиките на тази травма е „преумора“.
Тя е резултат от натрупване на шокове и травми, съпътстващи конкретната дейност на човека, всяка травма от които е траела само няколко секунди или няколко часа, и заедно равняващи се вероятно само на петдесет или седемдесет и пет часа. Но това натрупване, натрупването на травми, отвращение и шок –в крайна сметка прераства в пълна неспособност за вършене на каквото и да е било.
Съществува интровертност, което означава много внимателно вглеждане. А екстроветността пък е способността да гледаме навън. Затова казваме екстроверти и интроверти. Интровертът може да се вглежда единствено вътре в себе си. Екстровертът е онзи, който е способен да се заглежда в заобикалящата го среда. Интровертът се плаши от реалността. И ето я и връзката с работата и вглеждането. Работа е „прилагането на внимание и действия към хора или предмети, намиращи се в пространството”.
Когато човек е неспособен да се изправя лице в лице с нещата намиращи се в пространството, той започва да се чувства „изгубен”. Започва да се движи в мъгла. Нещата за него не са реални и той е сравнително неспособен да контролира нещата, които го заобикалят. В службата вниманието му е приковано към предмети, които обикновено са най-много на метър от него. Това отвлича вниманието му от екстровертността, поне докато не изникне някоя неприятност, върху която да се фокусира.
Понякога човек си тръгва от работа , но вниманието му продължава да се фиксира върху работна среда. Макар че си отива вкъщи, в действителност все още „седи в офиса”. Ако тази среда е свързана с някаква травма или злополука, той започва да чувства умора или изтощение.
Отървете се от роботите във вашия екип
В следващата статия ще посочим лесни начини за възстановяване на ентусиазма на работа.
Следвайте ни във Facebook
Източник: книгата „Проблеми в работата“, автор Л.Рон. Хъбард