Събуждате се сутрин… Няма топла вода, а и не сте в настроение. Кафето ви е хладко и мразите това. Родителите ви питат нещо, а вие отговаряте остро и със забележка. Качвате се в колата и ето че сте в задръстване. Денят ви е съсипан. Прибирате се в къщи изтощен.
Но какво ще стане ако още със събуждането си си кажете „Днес аз съм пощальон, искам да доставя 10 000 писма навреме и това ще осигури приходи и уважение за мен и семейството ми.“
Странното в случая е, че сега водата ще е достатъчно топла, кафето ще е ароматно и вкусно. Ще раздавате целувки на родителите си и отговорите ви ще са изпълнени с любов. И дори задръстването да е със същите размери ще намерите начин да минете по-бързо през него. Денят ви ще е сияен. А когато се приберете вкъщи ще сте щастлив и ще имате достатъчно време за семейството си.
Къде е разликата? Същият душ, същото кафе, подобен трафик. Разликата е във ВАС.
За да се създаде електричество са нужни положителен и отрицателен полюс. Тези два полюса са стационарни, не се движат. Тогава можете да създадете електричество.
Но ако двата полюса не са стационарни се получава магнитен ефект и вместо да създавате електричество, просто го привличате.
Подобно е и със съществуването и крайният резултат (притежаването). Ако те са стационарни и на една права вие ще създавате енергия и нещата ще се случват бързо. Но ако се съмнявате в това кой сте, или какъв искате да бъдете, или какво искате да постигнете за вас и за клиентите ви, целият ден е ще е провал.
Нека приемем съществуването като позиция, идентичност, заглавие. А притежанието като краен резултат от действията ви.
Този краен резултат може да да бъде разгледан в четири посоки, а именно какъв е резултатът от това, което правите за клиента, за колегите ви, за семейството ви и за вас самите.
Отново ще вземем за пример пощальона. На първия му работен ден шефът му казва, че иска доволни клиенти. Какво прави той?
Ще изхвърли ли всички писма със сметки и лоши новини?
Но това няма да бъде крайният резултат за него. Крайният резултат за всеки един пощальон е доставянето на всички писма на точно определеното място и в точно определената времева рамка.
Сигурно това ви звучи като неподходящ пример, но повечето от хората в компаниите с които съм работил не знаят какъв краен резултат предоставят на клиентите си.
Сега колегите на пощальона си казват „Уф, ето го отново и него, хайде да отидем да пием кафе без него.“
Или пък могат да кажат „О, здравей, как си? Искаш ли да пием кафе?“
Пощальонът е женен. Всяка сутрин съпругата му може да казва „Скъпи, направила съм ти чай, приятен работен ден.“, вместо „Пак ли отиваш в пощата!“. Сходна е ситуацията и с детето им. Ако учителят го попита „С какво се занимава баща ти?“ то може да отговори или „Баща ми всяка сутрин става в 5 часа, за да отиде на работа и се връща в 11.30 часа и то много често пиян.“ или „Баща ми е пощальон и аз съм много горд с него.“
Пощальонът извършва много дейности по време на деня си. Нека наречем тези дейности процеси. И така след приключването на деня той ще има краен резултат за клиентите, колегите, семейството си и за самият него. Но ако пощальонът не е наясно с това какъв краен резултат трябва да предостави на хората около себе си той ще започне да обръща внимание не на постигането на резултата, а на извършването на процесите. Неговото внимание ще е насочено към тях и той ще забави темпото си.
И ако процесите стават все по сложни той ще обръща все повече внимание на позицията си.
Виждаме тези примери всеки ден в работните и личните отношения между хората. И е факт, че хората не са лоши в това, което правят, те просто не са наясно с крайния резултат, който трябва да предоставят и именно това ги забавя и понижава ефективността им.
Това започва още в ранните детски години с въпроса „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“, зададен от родителите. И съвсем естествено детето, което не знае отговора на този въпрос, започва да се чуди какъв да стане като порасне, вместо какъв да бъде, какво да прави и какви резултати да има.
Въпросът не е да бъдете или да не бъдете, въпросът е дали знаете какъв е крайният резултат и дали го искате. Когато сте в хармония с крайния резултат, желанието за действие идва само. Това е автоматично задвижващ се механизъм, създаващ енергия.
Нека го създадем!
Марк де Турк