Десет лоши навика при слушане

КОМУНИКАЦИЯТА Е ДВУПОСОЧНА УЛИЦА

„Разговорът е процеса на редуващи се входяща и изходяща комуникация”

Тук има едно основно правило:

„ТОЗИ, КОЙТО ИСКА ДА ПРЕДАВА, ТРЯБВА СЪЩО И ДА ПРИЕМА.  ТОЗИ, КОЙТО ИСКА ДА ПРИЕМА, ТРЯБВА СЪЩО И ДА ПРЕДАВА”

Когато нарушим това правило, в която и да е посока, тогава срещаме трудности.

„Човек, който единствено предава комуникация, всъщност изобщо не комуникира в истинския смисъл на думата. Защото за да може наистина да комуникира, човек трябва освен да предава и да приема. Личност, която изцяло приема комуникация е, отново, непродуктивна. Защото ако искаш да приемаш, трябва и да предаваш” – Л.Р. Хъбард

Да слушаш внимателно е качество, което някои хора никога не научават. Намират слушането за трудно. Ако никога не овладеете до съвършенство това важно правило за комуникация, на хората няма да им е приятно да си говорят с вас.

Ако притежавате един от следните лоши навици, тогава комуникацията наистина е трудна за вас и околните не ви разбират.

ДЕСЕТ ЛОШИ НАВИКА ПРИ СЛУШАНЕ

1. Само си давате вид, че слушате. Кимате, усмихвате се, съгласявате се с всичко, което хората ви кажат. Но не чувате и дума. Обаче играта свършва, като зададете въпрос, на който човекът срещу вас вече е дал отговор.
2. Съпротива. Намирате начини да промените темата, да разсеете говорещия или да забраните разговор по дадена тема. Съпротивата просто отлага неизбежното противопоставяне.
3. Избирателно чуване. Изключване или филтриране на това, което не искате да чувате. Изисква доста упражнения да успеете да филтрирате избрани теми, но  някои хора го правят добре. Например, шефът дава заповед и предложение.  Служителят чува заповедта, но не и предложението. Той обяснява проблем с производителността и намеква за повишение. Шевът се концентрира върху проблема и изобщо не чува  намека.
4. Пресмятате, докато изслушвате. Формулирате отговор. Измисляте защита. Мислите за възможни начини да избяга. Вие сте по-концентриран върху това какво Вие имате да кажете или направите, от колкото какво има човека срещу вас да каже в отговор.
5. Прекъсвате. Изслушвате част от информацията, вадите си извод и отрязвате човека срещу Вас. А може би го прекъсвате с въпрос или рязко сменяте темата. Ако правите това, освен че разстройвате хората, често достигате до грешен извод. Когато прекъсвате хората те остават с впечатлението, че не ви пука за тях.
6. Отнасяте се. Мечтаете, не внимавате, мислите за нещо друго. Понеже можете да слушате два пъти по-бързо, от колкото хората говорят, ви става скучно. По този начин карате човека срещу вас да се чувства маловажен.
7. Интерпретирате всичко. Понеже не можете да приемете информацията такава, каквато е, търсите скрити значения. „Когато казваш, че не можеш да ми помогнеш, всъщност имаш предвид, че не ме харесваш, нали?“ „Понеже не искаш да си купиш от мен това означава ли, че смяташ, че съм измамник“? „Ти всъщност си ядосан, но само се правиш на възпитан?“
8. Изслушвате с позиция/мнение. Вместо просто да изслушвате, вие се чувствате притиснат от времето, или ядосан, или нещастен. Може би не вярвате на човека, който ви говори. Независимо от това, вие изпращате сигнали с тялото си. Говорещия се разсейва и не успява да каже това, което е искал.
9. Приравнявате това, което някой ви казва, с нещо друго. Примери: Приятел ви говори за финансовите си проблеми, докато вие си мислите за вашите собствени такива. Вашият партньор ви говори за почивка, докато вие си мислите как да попитате вашият шеф за отпуска.
10. Прекъсвате говорещия, само за да му кажете, че имате по-добра идея или по-интересно преживяване. Например, някой казва „Снощи срещнах кмета…“  и вие скачате и казвате „А аз казах ли ти веднъж как срещнах президента?“ Трудно ви е да оставите някой друг да бъде по-интересен, по-значим или по-важен от вас самия.

ЕДИН СТРАХОТЕН НАВИК ЗА ИЗСЛУШВАНЕ

„Щастието е сила и силата е да можеш да правиш това, което някой прави, докато го прави“- Л.Р. Хъбард

Ако наистина искате да бъдете чудесен слушател просто сядате и не правите нищо друго, освен да слушате. Отнасяте се съм комуникацията на човека срещу себе си, сякаш е най-важната комуникация, която някога сте получавали.

Кажете си- „Сега няма нито едно друго нещо по-важно от това да разбера наистина човека срещу мен“

Гледайте човека без каквато и друга мисъл в главата си. Не изпускайте контакт с очите му. Фокусирайте се. Не правете нищо друго, освен да слушате.

ПРЕПОРЪКИ

1.  Тази седмица забележете как хората се изслушват един друг. Намерете три от лошите навици при изслушване и вижте какъв е резултата.

2. Във всеки разговор, който проведете тази седмица, дайте 100% от вниманието си на човека срещу вас. Разберете точно какво ви казва. Наблюдавайте реакциите им.

3. За да видите разликата, умишлено използвайте един или повече от вредните навици, вместо внимателно да изслушвате, и вижте как ще реагират хората.

А ако искате да разберете как можете да постигнете по-добро разбиране с колегите и шефа, да усъвършенствате комуникационните си умения и да знаете как да избягвате конфликти, решението е тук- http://www.obuchenia.eu/?p=1151

Свободен превод от Англиийски език на оригиналната статия на колегите от  www.tipsforsuccess.org

Copyright © 2013 TipsForSuccess.org. All rights reserved. Grateful acknowledgment is made to L. Ron Hubbard Library for permission to reproduce selections from the copyrighted works of L. Ron Hubbard.

Кой стои зад неуспеха ви?

Преди да се предадете като мениджър, моля, прочетете това!

Може би не разполагате с правилните хора в екипа си?

Всичко започва със спад и сериозни проблеми, за които не намирате логична причина. …Всичко беше наред кога? И празно място. Последвано от въпроси, въпроси, въпроси, въпроси без отговор…..

Това съмнение ви докарва до състояние на почти пълна апатия. И вие си мислите да намерите изход в анти-депресантите. Те само влошават нещата. Сега започвате да изпадате в параноя. Започвате да гледате с недоверие колегите си, дори близките си приятели.

Всеки ден ставате все по и по-гневен, колегите ви започват да мислят, че откачате. Някои от тях дори ви предлагат да си вземете почивка.

Прибирате се вкъщи и вместо да правите любов с партньора си правите любов с въпросителните знаци. Пренасяте гнева си вкъщи. Половинката ви ви напуска.

И на всичко отгоре започват и финансовите проблеми. Банката, която с години ви е подкрепяла, вече не го прави.

Нищо не работи както трябва. Вие сте загубили всичко. Мислите си, че по-добре да се самоубиете.

Това може да е истински случай. Случай, който наблюдавах с един от моите клиенти-приятели.

Но какво ако всичко това се е дължало на един-единствен човек, който скришом спира развитието както на вас, така и на колектива?

Да, достатъчно е да има един-единствен човек, за да се спре работата на целия екип, който е неподготвен и неразбиращ какво се случва.

Този човек има специални черти в характера си. Ако не се ги познавате може никога да не го откриете, или още по-лошо, може несправедливо да обвини други хора.

Представете си, че сте на кораб по време на силна буря. В точно този момент 80% от хората ще ви помогнат.

Около 17.5% от екипажа, от друга страна, в същия този момент, ще бъдат болни или ще имат проблеми. Тези хора се разпознават- те са източник на проблеми. Вие можете да ги видите и по време на буря може да решите да ги изхвърлите зад борда.

Но това, което повечето мениджъри не виждат, са тези 2.5% от екипажа, които седят пред вас и изглеждат много заети и много отдадени на работата си, но зад гърба ви ще помолят създаващите проблеми да прережат въжетата. Или още по-лисичо ще ги накарат да си мислят, че правят нещо добро, като накарат екипажа да изпадне в страх или парализа.

Единствено ако имате ясна идея за резултатите, които хората ви дават, тогава ще можете да разпознавате лицемерите, дори и без да сте наясно с характеристиките на анти-социалния тип хора.

Във всички останали случаи ако не знаете тези характеристики може да се преобърнете още при първата буря. Със сигурност хората са добри и заслужават да им се помага. Всеки един може да намери добри черти в човека срещу себе си и да се сприятели с него.

Обаче някои (около 2.5%) са наистина толкова далеч, че не могат да бъдат достигнати от приятелство. Трябва да бъдете предупредени, преди да е станало твърде късно.

Вместо да използвате пушка, просто отпратете саботьорите от кораба си, и може да откриете, че бурята е преминала.

Марк де Турк

ИДЕАс България

Специално признание на г-н Л. Рон Хъбард и неговите трудове на тема „Cause of Supression”

Дата: 05.11.2014
Място: х-л „Кемпински-Зографски“, гр. София
Стандартна цена:315лева без ДДС.

Специална цена за записване до 31.10.2014г. – 250 лева без ДДС.

Включва: цена за обучението, материали, кафе-паузи и обяд.
10 % отстъпка от сумата за втори и трети участник;

Обучение на управляващи: разбираем и практичен модел за постигане на бързи резултати

Коучинг на мениджърите: работещ модел за достигане на целта с измерими резултати и инстумент за самомотивация на мениджърите.

В съвременния свят обучението на ръководители не може да бъде игнорирано. Треньорите по мениджмънт са също толкова необходими, колкото треньорите в националните спортни клубове. На пазара много компании предлагат услуги в тази област, някои от тях с приложима методология, но самата личност/характер на треньора има оромно значение и решаваща роля за псотугане на резултата.

Този модел, който е представен тук, може да бъде разбран и научен от всеки, който иска успешно да обучава мениджъри и да постига резултати. Той включва убеждението като най-важен елемент. Това убеждение след това се предава с точната емоция, а след това се използват някои специфични техники за измерване на крайния резултат.

1. Определете ясна цел и намерение да постигнете целта на ръководителя

Какво точно този мениджър иска да постигне в дългосрочен план и какви са основните причини за това? Този въпрос изглежда много лесен на пръв поглед. Но повечето обучители се провалят точно на тази стъпка. Изясняването на целта и намерението внасят енергия както в мениджъра, така и в треньора. Това е механизъм, който действа като автоматичен източник на мотивация и енергия. И треньорът може физически да го види с очите си.

Нека покажем пример на обучителна сесия с ръководител.

Запитан за своята цел, мениджърът отговаря „Искаме след 5години да бъдем най-големият строителен предприемач на пазара“. Чудесно… Естествено трябва да попитаме за малко повече детайли- на кой пазар, кой точно продукт, кога? Колко голям? И така нататък. Така както треньорът, така и управителят има точна и ясна представа за целта, която иска да се  достигне с помощта на обучителя.  В това изясняване може дори да се направи видео клип на на желаните цели, за да станат по-реални и за двамата.

2. Разберете скритата лична причина, персоналната цел на ръководителя

Защо мениджърът лично за себе си иска това? Отговори като: „ Понеже шефът ми го иска“ или „Ние трябва да го постигнем“, или „Понеже така колегите ми ще ме харесват повече“ могат да изникнат. Тогава треньорът търси личната причина, която е позитивна причина за повечето участващи страни. Този процес може да отнеме известно време. Но крайният резултат е енергията, която отново ще се върне в ръководителя. Например той казва: „Винаги съм обичал нашите сгради и наистина искам пазарът да ги види, издигнати навсякъде“. Треньорът вече знае, че мениджърът наистина знае целта и може да започне да работи, за да я достигне.

3.  Разберете собствените си намерения и намерете разбирателство между вас и ръководителя, който обучавате

Веднъж когато намеренията и целите на мениджъра са познати и установени, сега е ред на треньора да погледне в себе си дали наистина, лично и честно, би могъл да се съгласи с тях, и дали обича човека пред себе си достатъчно, за да го преведе през каквито и да е трудности. Бих искал да наблегна на важността на тази стъпка. В моята кариера, когато не съм бил съгласен с целите на мениджъра, съм отказвал да го обучавам. А когато искрено съм искал да помогна всичко свтаваше лесно и постигахме успех. Треньорът трябва да дава афинитет на ръководителя, когото обучава, и да го обича, все едно му е собствено дете. Приравненото убеждение на двамата е най-важната определяща сила за успех при обучението на мениджъра.

4. Установете съгласие в детайлите на идеалната сцена

Детайлостта на целта е най-забравяният фактор при обучаването. Нека да вземем за пример компания, където 3-ма ръководители споделят една и съща цел, но и тримата виждат детайлите в нея различно. Изпълният директор на голяма компания има конфликт между трима свои главни ръководители. Неговият маркетинг директор, финансов директор и директора, отговорен за стоковите наличности не могат да се съгласят за количеството стока, в състояние на криза.

Анализираме ситуацията и откриваме, че маркетинговият директор иска максимално количество налична стока, за да може бързо да отговори на нуждите на пазара в състояние на криза. От друга страна финансовият директор иска нулева наличност, защото всеки артикул е загуба на средства в кризисна ситуация. Директорът на склад иска стандартни опаковки и стандартни етикети, за да може възможно най-бързо да товари и разтоварва кашоните. Трима души, работещи в една и съща компания, и тримата еднакво интелигентни и мотивирани, споделящи една и съща цел.  Три различни начина за постигане на идеалната стокова наличност. Причината не е в това, че имат различни намерения, или в това, че са глупави. Причината е, че не са съгласували една идеална сцена, по отнощение на стоката. Взимайки предвид, че има много различни функции в една организация, надвисва възможността да има различни гледни точки. Това създава хаос в повечето компании и е една от основните причини да не може да се управлява правилно.

Очаквайте продължението на статията следващата седмица.

Марк де Турк,

Управляващ Патрньор на ИДЕАс България

Успех на всички читатели, които искат да станат управленчески треньори.

Специално признание към г-н Л.Рон Хъбард и неговите трудове  „Задачи и цели“, Състояния и етика“ и „Комуникация“.

Поръчайте книгата сега на тел: 02/962 39 84

Цена 30 лева с ДДС.

Доставката се заплаща отделно.

Как да “преодолеем” секретарката по телефона?

Страхувате ли се да се обадите за среща на клиент или на потенциaлен такъв?

Представяме ви практичен иструмент да се отървете от този страх и да постигнете успех.

Вие сте пред телефона и трябва да се обадите за среща на човек, който никога не сте виждали. Ужас!!!!!! Телефонът звъни. Дринг. Дринг. още

Тайната на Ефективността – Част 1

КАКВО Е КОНТРОЛ?

Незвисимо дали човек борави с машина с размера на кола или голяма колкото пишеща машина или химикалка, той е изправен пред проблемите за конторла. Един предмет е безполезен, ако не може да бъде конторлиран. Също както танцьорът трябва да може да контролира тялото си, така и служителят в офиса или фабриката трябва да може да контролира своето тяло, машините, с които работи и обкръжението около него.

Основната разлика между „служителя” в офис или фабрика и „изпълнителния директор” е, че изпълнителния директор контролира мислите, телата и установяване на комуникациите, суровините и продуктите, докато служителят конторлира най-вече непосредствените си инструменти. Много по-лесно е обаче, за онези, които са нетърпеливи да смесват труда с мероприятия, които не е необходимо да влияят благотоворно върху работата, както и за директорите, които пък са жадни за контрол и са изцяло погълнати от него, да забравят, че служителят, който не контролира работните си материали и самият той е просто една „контролирана единица”, е на практика безполезен за самата фабрика. И ръководството, и работната ръка трябва да съумяват да контролират непосредственото си обкръжение.

Най-очевидната разлика между управителя и работника е, че управителят контролира по-голямо обкръжение от работника. В това отношение, следователно, управителят трябва да е по-способен от работника, в противен случай фабриката или фирмата е обречена на трудности, ако не и на провал.

Какво означава добър работник? Това е този, който може положително да контролира оборудването или инструментите на занаята, или който може да контролира комуникационните линии, с които е тясно свързан.

Какво означава лош работник? Лош работник е онзи, който е неспособен да контролира оборудването, което трябва да контролира или комуникационните линии, с които трябва да борави.

Хората, които искат да контролират останалите, но не желаят останалите да контролират нищо, ни причиняват трудности като ни въвеждат в заблуда. Заблудата е, че има такова нещо като „лош контрол”. Контролът или се упражнява добре или не се упражнява изобщо. Ако човек контролира нещо, значи го контролира. Ако контролира некадърно, значи не го контролира. Добре експлоатираната машина е под контрол. Зле експлоатираната машина не е под контрол.

Следователно, виждаме, че лошият контрол е всъщност „неконтрол”.

Тези, които ви казват, че контролът е нещо лошо, се опитват да ви кажат, че автомобилните катастрофи и промишлените злополуки са хубаво нещо.

Опитът за контрол за злонамерени или прикрити цели е вредно. Но той носи със себе си елемента на непознатото. Лицето, опитващо се да упражни контрол, в действителност не го упражнява. Той просто се стреми да контролира, а усилията му са главно неопределени и несигурни, които, разбира се, са характеристики, недопустими за самия контрол. Когато незнанието се намеси в контрола, контролът може да се превърне в нещо антипатично. Но не се превръща във факт.

Ако някога сте карали колата си скришом, ще разберете идеята. Ако държите волана по такъв начин, че колата да не „знае” накъде да продължава, скоро ще се забъркате в неприятности. Трябва да държите волана на колата по такъв начин, че после тя да завива на правилните завои и да продължава направо по правия път. Няма нищо скрито в намерението ви да управлявате колата и няма нищо неизвестно в отговора й. Когато колата спре да реагира на държането ви на волана, контролът е престанал да съществува.

С други думи, човек или контролира нещо или не. Ако не, значи сме въвели грешно понятие. Развили сме идеята, че има такова нещо като „лош контрол”.

Хората, които са били „зле контролирани” (т.е. които просто са били раздвижени и не са били контролирани изобщо) започват да вярват, че в контрола има нещо лошо. Но те пък не биха знаели изобщо какво е контролът, тъй като в действителност не са били контролирани.

За да разбере това по-добре, човекът трябва да знае един от основните принципи:

АНАТОМИЯТА НА КОНТРОЛА

Отчасти този принцип се състои както следва. Контролът може да бъде подразделен на три отделни части. Тези части са:

НАЧАЛО-ПРОМЯНА-И-КРАЙ.

Начало-промяна-и-край също включва:

ЦИКЪЛ-НА-ДЕЙСТВИЕ.

Цикъл-на-действие се съдържа в завъртането на обикновено колело. Колелото се завърта, всяко едно местенце променя позицията си и колелото спира. Няма значение колко дълго се движи, ти продължава да следва този цикъл-на-действие.

Човек, изминаващ късо разстояние, тръгва, променя позицията на тялото си и спира. Ако е направил това, той е изпълнил цикъл-на-действие.

В по-дългосрочен обхват, дадена фирма стартира, продължава и в един момент, рано или късно, спира да съществува.

При промяната имаме „промяна на позицията в пространството или промяна на съществуването във времето”. При началото имаме просто „начало”. И при края имаме просто „край”. Нещата могат да стартират бавно или бързо. Нещата могат да се променят много бързо в хода си. Следователно, темпото на началото, темпото на промяна и темпото на приключване нямат нищо общо с факта, че цикъл-на-действие се състои от начало-промяна-и-край.

Древните народи са разглеждали този цикъл-на-действие много по-детайлно. Ведическите химни мъдро разказват за цикъл-на-действие: В началото е хаосът, после от хаоса нещо се появява (може да се каже, че се ражда), расте, запазва се, влошава се и умира и настъпва хаос. Въпреки, че това по същество, е неточно твърдение, то е най-ранният пример за цикъл-на-действие.

Модерният пример за цикъл-на-действие е много по-просто формулиран и е много по-точен. Цикъл-на-действие е начало-промяна-и-край. Това съответства на един друг цикъл-на-действие, който е този на самия живот. Цикъл-на-действие на живота е:

СЪЗДАВАНЕ-ОЦЕЛЯВАНЕ-и-УНИЩОЖАВАНЕ.

Може да се каже, че оцеляването е някаква промяна – било то в размера или възрастта, или в местоположението в пространството. Същността на оцеляването е промяната. Създаването, разбира се, е началото. Унищожаването, разбира се, е краят.

Следователно имаме два доста полезни цикъла-на-действие. Първият от тях е „начало-промяна-и-край”, а вторият и по-изчерпателен е „създаване-оцеляване-унищожаване”.

ЛРХ, „Проблеми в работата“, стр. 45, Тайната на Ефективността

Бъдете за пример

Бъдете за пример

Човек влияе върху много хора. Влиянието може да бъде добро или лошо.

Ако човек живее следвайки посочените тук препоръки, той дава добър пример.

Хората около него не може да не се повлияят от това, незвисимо какво казват.

Всеки, който се опитва да Ви обезкуражи, го прави, защото всъщност иска да Ви навреди или да постигне собствените си цели. Но дълбоко в себе си ще Ви уважава.

В дългосрочен план, Вашите шансове за оцелявяне ще се подобряват, тъй като другите, попаднали под Вашето влияние, ще представляват по-малка заплаха. Има и други ползи.

Когато споменавате тези неща и давате добър пример, не подценявайте въздействието, което Вие можете да окажете върху другите.

Пътят към щастието изисква човек да бъде добър пример за другите.

ЛРХ, „Пътят към щастието”, стр.43, глава Бъдете за пример

Бъдете трудолюбив

Работата не винаги е приятна.

Но рядко има по-нещастни от онези, които водят безцелно, мързеливо и скучно съществуване: децата се мръщят на майка си, когато няма какво да правят; вулгарността на безработния, дори когато получава „помощи”, е пословична; пенсионерът, който няма какво повече да постигне в живота, залинява от бездействие, както показват статистиките.

Дори туристът, примамен от обявите на туристическите компании за почивка създава неприятности на екскурзовода, ако няма какво да прави.

Скръбта може да бъде облекчена, ако просто се заемем с някаква дейност.

Духът се повдига до високи нива чрез постижения. Всъщност, може да се докаже, че производството стои в основата на духа.

Хората, които не са трудолюбиви, стоварват работата върху другите. Те са склонни да натоварват околните.

Трудно е да се живее с мързеливи хора. Освен, че подтискат индивида, те могат да се окажат и донякъде опасни.

Ефективно решение е да бъдат убедени такива хора да се захванат с някаква дейност и да се ангажират с нея. Най-трайната полза ще произлезе от работата, която води до истинско производство.

Пътят към щастието е магистрала, когато включва трудолюбието, водещо до реално производство.

ЛРХ, „Пътят към щастието“, глава Бъдете трудолюбив

Бъдете компетентен – Част 4

Бъдете компетентен

Практикувайте

Ученето дава плодове, когато се прилага. Мъдростта, разбира се, може да бъде следвана заради самата нея: в това има даже известна красота. Но честно казано, човек никога не знае дали изречената истина е мъдра или не, докато не види резултатите от нейното прилагане.

Всяка дейност, умение или професия, прокопаване на канали, право, инженерство, готварство или каквото и да се друго. Независимо от степента на овладяването им, все пак се изправят пред решаващия тест: може ли човек да го ВЪРШИ? А вършенето изисква практика.

Каскадьорите, които не практикуват, често получават наранявания. Същото важи и за всяка една домакиня. Безопасността, всъщност, не е много популярна тема. Тъй като обикновено се придружава от „Бъди внимателен” или „По-бавно”, хората имат чувството, че им се налагат ограничения. Но има и друг начин: когато някой има голяма практика, неговите умения и сръчност са такива, че не е необходимо той да „бъде внимателен” или да действа „по-бавно”. Безопасното бързо действие става възможно единствено чрез практика.

Уменията и сръчността трябва да се изграждат според бързината, съответстваща на времето, в което живее човек. И това се постига с практика.

Човек може да тренира тялото, очите, ръцете и краката си, докато докато с практиката те „като че ли започват сами да знаят”. Човек например няма нужда да „мисли” как да включи печката или как да паркира колата, той просто го Прави. Във всяка дейност доста от това, което се счита за „талант”, е всъщност резултат от практика.

Ако не отработи всяко едно движение, което човек прави, за да извърши нещо и след това не го повтаря отново и отново, докато не започне да го прави, без да се замисля, бързо и точно, човек може да създаде условия за нещастен случаи.

Статистиките потвърждават, че тези, които имат най-малко практика, имат най-много инциденти.

Същият принцип се прилага в занаятите и професиите, при които се използва преди всичко ума. Адвокат, който не се е упражнявал и упражнявал, и упражнявал в съдебната процедура, не би могъл да се научи достатъчно бързо да привключва мисловните си предавки при обрат на делото и го губи. Неопитният борсов посредник може да пропилее цяло състояние за броени минути. Младият продавач, който не се е упражнявал в продажби, може да умре от глад, защото не е продал нищо. Правилният отговор е да се практикува, практикува и практикува!

Понякога човек установява, че не може да приложи това, което е научил. Ако това е така, грешката е в неправилното учене или в учителя, или в текста. Едно нещо е да четеш указанията, съвсем друго е да се опиташ да ги приложиш.

От време на време, когато човек не постига нищо на практика, той трябва да захвърли книгата и да започне от нула. В областта на филмовото озвучаване нещата изглеждат по следния начин: ако някой правеше това, което е написано в някои учебници за звукооператори, то птичата песен не би звучала по-добре от корабна сирена – затова не можете да разберете какво казват актьорите в някои филми. Добрият звукооператор трябваше да открива сам какво му е нужно за работата, за да е добър в професията си. Но в същото време в киното се наблюдава и точно обратното: някои от учебниците за кино осветители са превъзходни: ако се следват указанията точно, се получава прекрасна сцена.

Непростимо е, особено в едно високотехнологично и живеещо на висока скорост общество, не всички дейности да са подсигурени с адекватни учебни помагала. Но това не би трябвало да спира човек. Когато съществуват добри учебни помагала, ценете ги и ги изучавайте добре. Където ги няма, съберете наличната информация, изучете я и сами доразвийте това, което липсва.

Но теорията и данните процъфтяват само тогава, когато се прилагат, и то на практика.

Човек е в опасност, когато другите около него не практикуват уменията си, докато не ги усвоят напълно. Има голяма разлика между „доста добри” и професионални умения и сръчност. Тази празнина се преодолява с практика.

Карайте хората да гледат, да учат, да планират и след това да действат. И когато те направят всичко това, те трябва да практикуват, докато не започнат да се справят като професионалисти.

В уменията, сръчността и бързината се съдържа значително удоволствие: то може да се постигне единствено чрез практика. Да се опитваме да живеем в динамичен и бърз свят с мудни хора не е много безопсано.

По пътя към щастието се върви най-добре с компетентни спътници.

ЛРХ, „Пътят към щастието“, глава Бъдете компетентен