От какво зависи запазването на една длъжност?
Семейни връзки? Кого познавате? Личен чар? Късмет? Образование? Продуктивност? Интерес? Интелигентност? Лични способности?
За поостарелия, а донякъде и циничен, човек в света на разботата, като че ли доминиращи са първите няколко. Явно само младите все още имат илюзията или заблудата, че личните способности, интелигентността, интереса, образованието и продуктивността имат нещо общо с това. А истински големият циник би ни накарал да повярваме, че в действителност, това са единствено симптоми на младостта.
Но като оставим семейната връзка за по-нататък, какво ни остава?
Има го и това кого познавате. Личната връзка играе основна роля в получаването, задържането и подобряването на дадена позиция. В това няма съмнение. Някой има приятел, който работи в еди-коя си компания, приятелят знае за едно вакантно място, приятелят има приятел, а те – други приятели, и така, в тази компания някой може спокойно да се установи и да работи в очакване на повишение.
После идва ред на личния чар. Колко често сме виждали младата стенографка, кояот не може да напише правилно ‘котка”, да се издигне внезапно , с двете си „леви ръце”, до поста на изпълнителен секретар на шефа, при който, въпреки че не може да изпише „котка” правилно, определено знае как да напише „повишение” и пак да бъде повишена, а навярно дори и „изискан ресторант” или „диамантена огърлица”. Виждали сме също и как младият мъж с „приятна външност” се издига сред старшите, защото е съумял, може би, да пусне уместна шега или да изиграе една не толкова добра игра голф.
Виждали сме също как факторът образование тотално се изкривява във фирми и правителства, където квалифицираният служител с цената на собственото си зрение става невероятно добър и въпреки това е пренебрегнат зради някой, който няма никакви титли до името си освен определена степен нахалство. Виждали сме кака невежи обезумяло се разпореждат с милиони, докато разумните съветват двадесет
Изглежда, че продуктивността също заема оскъдно място за малкото цинични хора сред нас, които сме я видели цялата. Желаннието на младите да робуват е твърде често пречупвано от по-възрастния, който казва: „Защо да се тормозиш, млади човече? Все същото ще стане.” И вероятно сме оставали след работа и целите сме ставали в мастило или сме се забавяли повече от необходимото само и само да станем свидетели как в даден момент мързеливецът, когото сме презирали, получава по-високата заплата. А казахме, че това не е справедливост – нещо много по-лошо.
(Очаквайте продължение) От книгата Проблемите в работата.
Бизнес Анализ Тест за Управители на Средни и Големи Фирми и Предприятия