месечно издание „Само нагоре“ бр.19

Здравейте!

Благодаря ви, че отново сте с нас в поредното издание на нашето издание “САМО НАГОРЕ”!

В този брой ще ви дам малко информация как можете да си помогнете в моментите, в които работата става трудна, мъчна и неприятна (да, на всеки се случва, и да, знам, че това не ви успокоява).

Надявам се статиите в този брой да останат в ума ви и следващия път, когато изпаднете в подобна ситуация, да ги използваш.

Пожелаваме ви успех!

 

КОГАТО РАБОТАТА ТИ НЕ ТИ НОСИ УДОВОЛСТВИЕ

„Работата е толкова добра, не толкова, колкото се заплаща, а колкото носи наслада.” – Л. Рон Хъбард (цитат от книгата Проблеми в Работата)

Когато работиш това, което наистина обичаш, шансовете за успех са много по-големи. Носи повече страст, повече енергия и повече забавление.

Когато работата ти носи удоволствие чакаш с нетърпение понеделник сутрин. Деня ти минава неусетно. Напредваш стабилно. Удоволствието от работата е заразно. Хората около теб се разбират по-добре. Следват твоя пример и успяват да свършат повече неща.

А какво става обаче ако работата не ти носи удоволствие?

Нещата, които мразиш Всяка работа, всяка професия и всеки бизнес има и неприятни страни- сложите, скучни, мръсни или трудни задачи. И въпреки това да преминеш през тези трудности и въпреки това да се наслаждаваш на работата си- това е начинът, по който постигаш успех.

Ако искаш да забогатееш- просто си намери важна работа, която повечето хора не могат или не искат да работят.

Например, да пробиваш дупки в зъбите на хората или да оперираш нечий стомах е много трудна задача, но заради това зъболекарите и хирурзите са толкова заможни.

Ако не обичаш работата си трудните й страни стават непоносими. Мразиш да ходиш на работа. Мразиш колегите. Искаш да напуснеш.

Когато обичаш целта и резултата от своята работа, тогава е лесно да се справиш с трудностите.

Пет стъпки да получиш повече удоволствие от работата си

1. Направи списък с всички неща, които харесваш в работата си. Заради кое си струва всяка сутрин да станеш и да отидеш в офиса? Например – харесваш колегите, подобряваш живота на клиентите си, правиш технически перфектна работа и така нататък.

2. Изброй какво не харесваш в работата си. Какво те кара да искаш да напуснеш? Например- дълго работно време, клиентски оплаквания, рискове за здравето, неприятни шефове и т.н.

3. Изброй целите си на тази работа. Защо си започнал? Каква е голямата картина? Защо всъщност вършиш тази работа?

4. Разгледай отново и добавяй неща към горните три списъка. Продължи да го правиш докато започнеш да изпитваш повече радост от това, което правиш. Когато списъците са балансирани ентусиазмът ще те обхване и ще започнеш да обичаш работата си.

5. Ако тези четири стъпки не ти помогнат да намериш удоволствие в работата си, то тогава трябва да направиш някои промени.

Промени рутината. Работи с различни хора. Върши си работата по-добре. Премести се в друг отдел. Сменяй посоките, намери си нова работа или научи нова професия.

Промени негативната нагласа. Научи се да приемаш помощ. Спри да се офлянкваш.

Продължавай да правиш промени докато удоволствието от работата е по-голямо от нейните трудности. Ако си собственик на бизнес, който не ти носи удоволствие, промени го. Превърни го в нещо, което ти носи удоволствие. Смени служителите, които ти създават трудности. Делегирай повече отговорности. Подобри качеството на услугата или продукта, който предлагаш. Намали или увеличи обема на процеса. Продай всичко и започни нов бизнес.

Давай!

Когато обичаш работата си успяваш да разпознаеш благоприятните възможности и взимаш по-добри решения. Знаеш къде отиваш. Ти си по пътя към твоя голям, значителен успех. Махни си крака от спирачката и ускори!

 

ВИЖ ПОВЕЧЕ

 

 

ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ Е КЛЮЧЪТ 

Събуждате се сутрин… Няма топла вода, а и не сте в настроение. Кафето ви е хладко и мразите това. Родителите ви питат нещо, а вие отговаряте остро и със забележка. Качвате се в колата и ето че сте в задръстване. Денят ви е съсипан. Прибирате се в къщи изтощен.

Но какво ще стане ако още със събуждането си си кажете „Днес аз съм пощальон, искам да доставя 10 000 писма навреме и това ще осигури приходи и уважение за мен и семейството ми.“?

Странното в случая е, че сега водата ще е достатъчно топла, кафето ще е ароматно и вкусно. Ще раздавате целувки на родителите си и отговорите ви ще са изпълнени с любов. И дори задръстването да е със същите размери ще намерите начин да минете по-бързо през него. Денят ви ще е сияен. А когато се приберете вкъщи ще сте щастлив и ще имате достатъчно време за семейството си.

Къде е разликата? Същият душ, същото кафе, подобен трафик. Разликата е във ВАС.

За да се създаде електричество са нужни положителен и отрицателен полюс. Тези два полюса са стационарни, не се движат. Тогава можете да създадете електричество.

Но ако двата полюса не са стационарни се получава магнитен ефект и вместо да създавате електричество, просто го привличате.

Подобно е и със съществуването и крайният резултат. Ако те са стационарни и на една линия вие ще създавате енергия и нещата ще се случват бързо. Но ако се съмнявате в това кой сте, или какъв искате да бъдете, или какво искате да постигнете за вас и за клиентите ви, целият ден е ще е провал.

Нека приемем съществуването като позиция, идентичност, заглавие. А притежанието като краен резултат от действията ви.

Този краен резултат може да да бъде разгледан в четири посоки, а именно какъв е резултатът от това, което правите за клиента, за колегите ви, за семейството ви и за вас самите.

Отново ще вземем за пример пощальона. На първия му работен ден шефът му казва, че иска доволни клиенти. Какво прави той? Ще изхвърли ли всички писма със сметки и лоши новини? Но това няма да бъде крайният резултат за него. Крайният резултат за всеки един пощальон е доставянето на всички писма на точно определеното място и в точно определената времева рамка.

Сигурно това ви звучи като неподходящ пример, но повечето от хората в компаниите с които съм работил не знаят какъв краен резултат предоставят на клиентите си.

Сега колегите на пощальона си казват „Уф, ето го отново този, хайде да отидем да пием кафе без него.“

Или пък могат да кажат „О, здравей, как си? Искаш ли да пием кафе?“

Пощальонът е женен. Всяка сутрин съпругата му може да казва „ Скъпи, направила съм ти чай, приятен работен ден.“, вместо „Пак ли отиваш в пощата!“.

Сходна е ситуацията и с детето им.

Ако учителят го попита „С какво се занимава баща ти?“ то може да отговори или „Баща ми всяка сутрин става в 5 часа, за да отиде на работа и се връща в 11.30 часа, много често пиян.“, или „Баща ми е пощальон и аз съм много горд с него.“

Пощальонът извършва много дейности по време на деня си. Нека наречем тези дейности процеси. И така след приключването на деня той ще има краен резултат за клиентите, колегите, семейството си и за самият него. Но ако пощальонът не е наясно с това какъв краен резултат трябва да предостави на хората около себе си той ще започне да обръща внимание не на постигането на резултата, а на извършването на процесите. Неговото внимание ще е насочено към тях и той ще забави темпото си.

И ако процесите стават все по сложни той ще обръща все повече внимание на позицията си.

Виждаме тези примери всеки ден в работните и личните отношения между хората. И е факт, че хората не са лоши в това, което правят, те просто не са наясно с крайния резултат, който трябва да предоставят и именно това ги забавя и понижава ефективността им.

Това започва още в ранните детски години с въпроса „Какъв искаш да станеш като пораснеш?“, зададен от родителите. И съвсем естествено детето, което не знае отговора на този въпрос, започва да се чуди какъв да стане като порасне, вместо какъв да бъде, какво да прави и какви резултати да има.

Въпросът не е да бъдеш или да не бъдеш, въпросът е дали знаеш какъв е крайният резултат и дали го искаш. Когато си в хармония с крайния резултат, желанието за действие идва само. Това е автоматично задвижващ се механизъм, създаващ енергия.

Нека я създадем!

 

 

СТАНИ СПОКОЕН РЪКОВОДИТЕЛ

 

 

 

 

Как да овладеем демотивацията в екипа

Новата реалност на работното място

 

Тази година поставя мениджърите пред предизвикателства, които преди няколко години изглеждаха немислими. Хибридната работа, ускорената дигитализация и промяната в нагласите на служителите доведоха до нов тип управленски проблем: демотивацията в екипа, въпреки привидно добрите условия. 

Все повече ръководители споделят, че хората им са „физически на работа, но ментално отсъстват“. Задачите се изпълняват механично, инициативата спада, а ентусиазмът, с който някога е кипяла енергия в екипа, е заменен от безразличие. 

Защо се случва това? 

Причините са няколко, но най-често срещаните са: 

– Претоварване с информация и липса на яснота за приоритетите.

Служителите се губят между чатове, мейли и множество задачи без обща посока. 

– Недостатъчно признание.

В епоха, в която всеки работи дистанционно или в различен ритъм, мениджърите често забравят да отбележат постигнатото. 

– Липса на смисъл и свързаност с по-голямата цел.

Хората искат да виждат резултата от труда си, а не просто да „отбиват номера“.

 

Какво може да направи един мениджър?

1. Въведете яснота и фокус

Определете не повече от три ключови приоритета за седмицата и ги комуникирайте ясно. Хората се справят по-добре, когато знаят кое е важно сега. 

2. Давайте редовна обратна връзка – но с акцент върху признание

Не чакайте края на проекта. Краткото „Благодаря, това беше ценен принос“ има много по-голяма тежест, когато се каже навреме.

3. Свържете всекидневните задачи с по-голямата цел 

Обяснете как конкретните действия на екипа подкрепят стратегията на фирмата. Това връща смисъла в ежедневието. 

4. Възстановете човешката връзка 

Организирайте кратки, но редовни разговори – не само за резултати, а и за хората зад тях. Доверието и емоционалната ангажираност започват оттам. 

В заключение 

Успехът на един мениджър не зависи само от стратегия или технологии, а от способността му да вдъхновява хората си.

Демотивацията не е признак на слаб екип, а на липса на ясно лидерство.

А когато лидерът върне смисъла, енергията в екипа неизбежно се връща с него.

 

КЪМ КНИГАТА

 

 

Tags: как да бъда по-добър мениджър, лидерство, липса на мотивация, лош мениджмънт, мотивация, успех